Из „Светът на Ванката: Ваканцията”

  • Из „Светът на Ванката: Ваканцията”
    Из „Светът на Ванката: Ваканцията”

След суровия реализъм на „Глиненият цар“ – фаворит на 10-ия юбилеен конкурс „Развитие“ и носител на литературната награда „Перото“ за дебют – българският писател и сценарист Добромир Байчев публикува нов, коренно различен роман.

„Позорище“ е ярка и оригинална комедия, в която на прицел попадат представителите на балканския театрален свят. И никой няма да бъде пощаден.

ярка сатира, в която през призмата на забавлението и хумора лъсват някои нелицеприятни черти на „хомо балканикус“ – балканският човек. С ирония Байчев напомня, че животът е сцена и всички ние сме актьори на нея. И понякога само от нас зависи дали ще останем в ролята, която ни се е паднала.

Или както би казал един от героите в романа: „Целиот свет е сцена, а сите ние сме актери на неа“.

Из „Светът на Ванката: Ваканцията”

Из „Светът на Ванката: Ваканцията”

Глава 1

Бургас. Горещо лято. Пек. Нагли гларуси крадат дюнери от нищо неподозиращи туристи. Плажовете са претъпкани, нацепени фитнес батки се разхождат като пуяци на модно дефиле, а полуголи инфлуенсърки си правят снимки за продуктово позициониране на новия айрян „Чайка“.

Август. Отпускарско време. Българското Черноморие гъмжи от народ. Тези, дето са от вътрешността на страната, идват на море, а тези, дето живеят на морето, жадуват да отидат някъде на планина. Кой каквото няма.

Общо взето, има няколко вида хора през лятото:

·         Такива, които буквално живеят на плажа, купонясват 24/7 и техните са ги обявили за национално издирване.

·         Такива, на които им се излиза, обаче няма с кого, защото приятелите им или са на село, или са на почивка, или просто нямат приятели… Или пари.

·         И такива, които цяло лято не си показват носа навън, щото било много топло и ги мързи, и си стоят у тях на климатик, ама завити с олекотено одеяло, за всеки случай, да не настинат случайно.

Точно от тези последните са и героите в нашата история, с една особеност – че нямат климатик.

В малък апартамент в един от крайните квартали на Бургас живеят бай Иван и Спаска заедно с двете си деца Георги и Симона. Или накратко – семейство Иванови. Бай Иван и Спаска се запознали преди един концерт на Лили Иванова преди 20 години. Било любов от пръв поглед. Тя вървяла из тълпата на големия площад и носела в ръката си 2 бирички. Бай Иван се влюбил в едната. И оттогава със Спаска са неразделни.

После, без да искат, създали и две прекрасни деца. На пръв поглед нищо необичайно – задружно и сплотено семейство, изградено от любов и разбирателство. Обаче не всичко е така, както изглежда. Приятелите и роднините им биха ги оприличили на семейство павиани, с присъщите им движения, звуци и норми на поведение.

В този ден, някъде в най-спокойните часове между 14:00 и 16:00, в малкия апартамент е тихо, само 10-годишният Георги се е разложил по боксерки на дивана в хола, нагласил е вентилатора да му вее между краката и си е напълнил пазвата и устата с лед. Баща му е инструктирал цялото семейство цяло лято да не отварят прозорците, че поне комшиите да си мислят, че вкъщи имат климатик. Въпреки жегата Георги е много щастлив от факта, че е сам вкъщи и се чувства като цар на телевизора и тоалетната. Голям кеф. Може да прави каквото си поиска. Сега никой не може да му се скара, че си е вирнал краката върху масата, че яде мусаката директно от тавата или че вдига много шум на някоя от всичките видеоигри, с които запълва 

90 процента от времето си.

Спокойствие и тишина. Пуснал си е някакво сериалче от „Ютюб“ и така е зяпнал телевизора, че и муха да му влезе в устата в същия момент, няма дори да разбере. От телевизора се чува диалог от класна стая, очевидно някакъв учител се кара на ученик:

– ТИШИНАААА!!! Иване, цял час не си спрял да говориш!

– Не е вярно, господине, слушах ви много внимателно!

– Така ли ? Като си слушал, разбра ли кой е Бах?

– Ааа, не знам, господине, това си е ваша работа...

Георги се превива от смях.

Изведнъж – черен екран. После лого на спортен канал в горния десен ъгъл. Мачът „Левски“-„Лудогорец“. Бай Иван, появил се изневиделица в хола, стои ухилен с дистанционното в ръка.

– Ко прайш ве, баща ми?! – пищи Георги.

– Мълчи да ни ти затопля врата! Само тъпотии ми гледаш по цял ден. Ааа...

– Как тъпотия? Тва е на „Ин Даскало” загубеният 11 епизод , найш откога го чакам!

– А чи аз мача да не мислиш, че не го чакам, бе? Тихо ся! – сопва се баща му.

– Тва е повторение! Заваля град на първото полувреме и го отмениха. Ко ши му гледаш?

Бай Иван почервенява като краставица. Как да гледа така без интрига. С големия си черен мустак и смръщени вежди сега още повече прилича на Супер Марио. От устата му излиза пяна и ушите му пищят. Плановете му за мързелив следобед пред телевизора са развалени.

– Ти на кого ши говориш така, ве? Къде са намираш ти, бе? – кара му се бай Иван.

Той по природа си е голям хитрец и все гледа да излъже, да измами и да скрие нещо в своя полза. Все гледа да стане на неговата, ама никой да не разбере, най-малко пък жена му. Мисли само за себе си и след Спаска втората му най-голяма любов е домашната ракия. Обаче за негов „късмет”, много често се случва любимите хора да му развалят кефа.

– Искаш ли ей ся да останеш без интернет до края на лятото? А, искаш ли? – продължава да набира бай Иван.

Георги го гледа безизразно. Нищо ново. Баща му е отчаян и се опитва да поеме контрол над сина си, като го заплашва с лишения. Както всеки път.

– Ми то ний нямаме интернет. Аз крада от комшиите.

Бай Иван не е очаквал това. Сменя фокуса.

– Какво?! Крадеш от комшиите ли? Ти крадец ли ще ми ставаш, а? Да му са обадя ли ей ся на чичо ти Кольо да му кажа кви ги вършиш?

– Обади му са, обади му са, тъкмо да му кажа и ти как цяла зима им дърпаше от дървата.

НОКАУТ.