Да се отдели един цял ден на Санта Мария де Белейн е задължително, но не и напълно задоволително!

Придвижването от квартал Anjos, където се намира квартирата ни, до избраната за деня част на града, отнема малко повече от 30 минути – първо пътуваме със зелената линия на метрото (Linha Verde) до гара Cais do Sodré, а след това се качваме на влака в посока Кашкайш (Linha de Cascais), чиято трета спирка е именно Белейн. И за двата вида транспорт важат картите Viva Viagem, които сме закупили още от първия ден в Лисабон, и зареждаме с по 5-10 евро няколко пъти до края на ваканцията.

Разстоянието от спирката до Паметника на Откритията е малко над километър – живописна отсечка по брега на спокойната и равна река Тежу с изглед към моста „25-ти април“ (Ponte 25 de Abril) и статуята на Христос в Алмада (Santuário Nacional de Cristo Rei), която е точно от другата страна на реката.

Сутрин е, а слънцето вече е високо и разточително пилее лъчите си, които блестят по водата и по корпусите на стотиците бели лодки в пристанището Marina de Belém. Зад тях, също толкова бял, се издига 56-метровия Паметник на Откритията, увековечил 32 португалски откриватели на 15-и и 16-и век, между които Вашку да Гама и Фернандо Магелан. Нос на кораб от варовик, понесъл онези дръзки мъже и жени, отплавали към непознатото, точно от това място, където са застинали сега. Паметникът е издигнат през 1940 г., но е изцяло реставриран и официално открит през 1960 г. Смята се, че самото му реализиране е част от пропагнадата, провеждана по време на режима на Антониу де Оливейра Салазар.

Музайката под краката ни изобразява пътищата на великите мореплаватели. Ние решаваме до пропуснем изкачването с асансьор до панорамната площадка и продължаваме да се движим по брега на реката към следващото малко пристанище Doca do Bom Sucesso. По пътя се натъкваме на няколко интересни гледки: червения фар Belém, скулптурите и инсталациите около близкия Музей на популярното изкуство Museu de Arte Popular и малкият самолет, поставен в чест на пионерите на португалската авиация Артур де Сакадура Кабрал и Гаго Каутиньо. През 1922 г. те извършват първия полет над южния Атлантик между Лисабон и Рио де Жанейро – Monumento a Sacadura Cabral e Gago Cautinho.

Белемска кула

След няколко минути стигаме и до нея – Белемска кула. Площадът гъмжи от хора, а все нови и нови прииждат от туристическите автобуси и всички те са устремени към тесния дървен мост, свързващ камък с камъка. Веднага ни става ясно, че сме подценили ситуацията с това колко рано е трябвало да излезем от квартирата, за да не пристигнем заедно с организираните групи, но c’est la vie. И именно защото е такъв, решаваме, че ще погледаме кулата не отвътре, ами отвън, и то от сенчестата тераса на близката сладкарница Confeitaria Nacional Belém, основана през 1829 година, с чаша кафе и лимонов сладкиш.

И все пак кулата е визитната картичка на Белем, така че след кафе паузата се връщаме обратно при нея, за да я разгледаме от всички страни. Опашката отпред сякаш е константна, за разлика от жегата, ставаща все по-настоятелна. Белемската кула е построена по поръчение на крал Мануел I, между 1514 и 1520 г., като част от защитните укрепления, които трябва да пазят северния бряг на Тежу от нападенията на холандски и английски пирати. Всъщност първоначално кулата се намира върху малък остров насред реката, но голямото земетресение от 1755 г. повлиява на нейното течение и днес укреплението е долепено до брега. Франсишку де Аруда е главният архитект, а творбата му, издигната в чест на експедицията на Вашку да Гама, се превръща в един от най-изящните примери на стила Мануелин. 

Културният център на Белем 

Пресичаме сенчестия парк пред кулата, който е пълен с продавачи на какво ли не, и се насочваме към един от надлезите, за да пресечем широкия булевард Av. Brasília. От другата страна, успоредно на него, е булевард Av. da Índia, който привлича вниманието ни с цветните сгради, някога фабрики, днес превърнати в галерии и музеи: Galeria Avenida da Índia, GCKarnart и Centro de Arqueologia de Lisboa.

Ние сме се насочили към културен център Centro Cultural de Belém, който отваря врати през 1993 г. Решението за построяването на огромния комплекс е взето още през 1988 г. като част от подготовката на Португалия да поеме президентството на ЕС през 1992 г. (все пак си нямат НДК) – с ясната идея обаче, че след като си изпълни административните функции, сградата ще служи за провеждане на конференции, изложби, концерти и всякакви културни мероприятия.

Минимализмът на зданието и дизайнът зад дебелите стени са все още в крак с времето, а шумът от големия булевард и тълпите туристи остава в миналото, веднага след като преминем външните стени. На долното ниво са разполжени магазини за произведения на изкуството, сувенири, дрехи, бижута и книги, а широко стълбище извежда към огромна площадка с модернистични скулптури.

Тук е входът за Музея на съвременното изкуство „Берардо“ – Museu Coleção Berardo, събрал колекцията на милионера Жозе Берардо. След кратко пазаруване на сувенири с лика на може би най-известния португалски поет Фернанду Песоа, влизаме вътре, за да потърсим ресторанта Este Oeste. Имаме късмет, че ни трябва маса за двама, защото заведението е препълнено, както просторната тераса отвън, така и двете вътрешни нива. Непринудена, но стилна атмосфера, безупречно обслужване и наистина невероятно вкусна храна на прилична цена – суши и ориз със зеленчуци по япоски, поляти, разбира се, с португалско вино. А от площадките се разкрива невероятна гледка както към брега на Тежу с вече изброените по-горе забележителности, така и към следващата цел за деня – манастирът.

Йеронимски манастир

За да стигнем до Йеронимския манастир, пресичаме парка Jardim da Praça do Império с красив фонтан в центъра и широки алеи около него, но липса на почти каквато и да е сянка. Успяваме да уцелим момент с по-малко посетители и бързо се сдобиваме с билети за манастирския комплекс, който заедно с Белемската кула е включен в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Също като това на кулата, строителството на манастира започва при крал  Мануел I през 1501 г. (въпреки, че идеята е на принц Енрике Мореплавателя), но отнема почти 100 години. Това е причината мануелинския архитектурен стил да се смеси с готически, ренесансови и неокласически форми.

Манастирът оцелява по време на вече споменатото голямо земетресение през 1755 г., като само малка част от статуиите и елементите на фасадата са срутени. Португалските откриватели стоят в основата и на този архитектурен шедьовър, защото парите за сроителството идват от търговията с Индиите, а златото от Бразилия и африканските колонии. А златото е в изобилие в църквата Santa Maria, в която влизаме първо. Тук се намират кралските гробници, както и тези на мореплавателя Вашку да Гама и на поетите Луиш Ваш де Камойш и Фернанду Песоа.

Шест огромни колони поддържат свод от орнаменти, светлината е приглушена и е красиво, много красиво. Излизайки навън слънцето заслепява почти толкова, колкото и гледката към двора. В камъка са издялани знаци на масоните каменоделци-зидари, работили по строежа, но елементите са толкова многобройни и толкова разнообразни, че съзнателно се отказвам да ги търся. В тези моменти се опитвам да си представя кой и как създава подобна красота. Обикаляме коридорите горе, няколко пъти, след това слизаме долу и сядаме на една от каменните пейки. Спокойно мога да кажа, че манастирът е по-красив от всеки един от прекрасните замъци в Синтра. Скоро потокът от посетители осезаемо се засилва и решаваме, че това е моментът да продължим нататък с разходката.

Национален дворец „Ажуда“

Следващата забележителност в програмата за деня е Националният дворец „Ажуда“, който въпреки, че е в района на Белейн, е на 1,6 км от манастира и то след изкачване по хълм. Знам, че трамвай 18, а най-вероятно и някой автобус, отива до там, но не ни се чака в жегата и решавам да попитам шофьора на едно от спрелите таксита дали ще ни закара до двореца въпреки разстоянието.

Удоволствието да стигнем за по-малко от 10 минути ни струва само 6 евро, а и така ни остава повече време за разглеждане преди дворецът да затвори. Спокойно мога да кажа, че това е най-спокойното място в Лисабон и околностите – посетителите се броят на пръсти, а може би просто улучваме такъв ден и час. Дворецът е построен в началото на 19-и век в неокласически стил, като служи за кралска резиденция от 1860 г. до края на монархията през 1910 г.

Залите и апартаментите са обзаведени подобно на тези във всеки един голям европейски дворец – и тук не липсват кристалните полилеи, фламандските гоблени, позлатените мебели, порцеланът, фреските по таваните и всички останали произведения на изкуството. Най-старите от тях датират от 14-и век, а най-новите са съвременни картини, изобразяващи домашни животни на фона на различни зали от двореца. 

Полезна информация:

Паметникът на Откритията (Padrão dos Descobrimentos)
Работно време: 10:00 – 18:00 часа от октомври до февруари 
10:00 – 19:00 часа от март до септемвривсеки ден без понеделниците през зимния сезон, вход 5 евро с възможност за комбинирани билети) 

Белемската кула (Torre de Belém)
Работно време: 10:00 – 17:30 часа октомври до май 
10:00 – 18:30 часа май до септември, почивен ден понеделник,
Вход 6 евро с възможност за комбинирани билети, безплатен всяка първа неделя в месеца от 10:00 до 14:00 часа)

Сладкарница Confeitaria Nacional Belém
Работно време: 09:00 – 19:00 часа всеки ден

Културен център Centro Cultural de Belém 
Работно време 08:00 – 20:00 часа, от понеделник до петък
10:00 – 18:00 часа през уикенда и в празнични дни

Музея на съвременното изкуство „Берардо“ (Museu Coleção Berardo)
Работно време: 10:00 – 19:00 часа всеки ден
Вход 5 евро, безплатен в събота

Йеронимски манастир (Mosteiro dos Jerónimos)
Работно време: всеки ден от 10:00 до 17:30 часа, от октомври до май
от 10:00 до 18:30 часа, от май до септември
Вход 10 евро с възможност за комбинирани билети

Националният дворец „Ажуда“ (Palácio Nacional da Ajuda)
Работно време: от 10:00 – 18:00 часа, от четвъртък до вторник
Вход 5 евро с възможност за комбинирани билети

***

Текст и снимки: Деница Стоянова и нейния прекрасен блог за пътешествия Itinerariumvitae.com

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!