Знаете ли къде в България можете да видите парченце от Луната? Виждали ли сте скарабей извън илюстрована книжка? Знаете ли кое е златото на глупците? Може ли вашето дете да извлече ДНК от ягода? Знаете ли какво е Гагаринит?
Ако отговорът на повечето въпроси е “Не”, то следващия път не подминавайте сградата на Националния природонаучен музей, докато се разхождате по жълтите павета в София. Зад стените му се крият всички положителни отговори на горните въпроси.
Националният природонаучен музей е далеч от клишето, че музеите са пусти и малко скучни. И ако си мислите, че трябва да влизате там по терлици и да говорите шепнешком, грешите. Той е едно оживено и забавно място, на което се случват много неща.
Музеят и децата
За малките посетители се организират био-игри, в които могат да научат много неща за природата, правят макети, разгадават тайните на морето, изучават човешкото тяло, запознават се с опасните животни, дори извличат ДНК от плодове и майсторят ръчни нещица в ателиета. Имате въпроси? Попитайте предварително за беседа на тема, която ви е интересна.
Когато и да посетите музея, винаги ще попаднете на нещо интересно - в него често се представят гостуващи изложби, реализират се идеи от различни кампании, свързани с екологията, застрашените видове и др.
А ако все още се питате какво може да видите там, отговорът е - всичко. Всичко, свързано с природата - тази, която познавате, и тази, за която не подозирате. Защото музеят има най-богатата колекция на Балканския полуостров.
Вижте парченце от Луната
Тук можете да видите дори лунни проби, подарени на България от САЩ и СССР като знак на признателност за приноса на страната ни в космическите изследвания. До тях са и образци, кръстени на космонавта Гагарин и астронавта Армстронг.
В същата зала се намира и “златото на глупците” - минерал, който на външен вид много наподобява на злато, а всъщност не е. Интересното си име носи, тъй като в миналото хората често са го бъркали с истински ценния метал.
Имало ли е динозаври в България?
Със сигурност ще ви направи впечатление най-големият амонит, откриван в България, чийто размер в диаметър е метър и половина. Амонитът е черупчесто мекотело от мезозойската ера. А дали по това време е имало динозаври на територията на България? Доказателства за това няма. В ерата на динозаврите страната ни е била залята от воден басейн. Има доказателства обаче, че след отдръпването на водата по нашите земи са бродили мамути. Останки от такива са намерени край с. Дорково, където вече е построен нов музей с 4-метров макет на мамут.
Риби, птици и… Рени
Може да разгледате риби от всички водни басейни - красиви, не толкова красиви, опасни, безобидни, интересни, причудливи. Най-хубавото е, че ще видите светът в неговото равновесие, как едното не може без другото - живот в блатото или живот по крайбрежието например. Именно за това новите витрини се правят във вид на диорами (умалени макети на реалната среда) , а целта на учените в музея е да представят колкото се може повече експонати по този интересен начин.
Безброй птици са накацали във витрините на музея - от най-малкото колибри до птиците носорог, щраусите, розовото фламинго и какво ли още не. Влечуги от цял свят ще ви изненадат с размери, форми и начин на живот. В залата с бозайници ще срещнете мечока, спечелил медал за най-голяма мечка на изложба в Берлин. И най-накрая ще се запознаете с Рени - един голям, но много симпатичен носорог. Тя пристига от зоопарка, а влизането й в залата е било трудно начинание. Така че, уважете нейното усилие да се настани там и я посетете.
В музея можете да се подготвите за безопасен излет в гората, след като разгледате залата с растения. Ще научите кои са лечебните растения, кои са отровни и как да различавате отровните гъби от техните ядливи двойници.
Списъкът с интересни експонати няма край. Сред тях ще наредим и глистите, които имат доста поучителен ефект върху децата. Няма как да разкажем всичко, което научихме, затова ще оставим на вас да откриете всички малки тайни на музея.
Между етажите
Но ще ви дадем жокер: във витрините между етажите, които често се подминават, има много интересни неща. В една от тях са показани различни предмети от кожа, кости и косми на животни - гривни, чанти, аксесоари, дори поставка за чадър от крак на африкански слон. Целта е да се покаже колко нелепо се избиват животни в името на човешка суета. Знаете ли например, че преди години се смятало, че от рог на носорог се извлича вещество, лекуващо импотентност? Това е било причина да се избиват редица носорози, но се оказва, че това вещество се съдържа и в човешки нокът и косъм и далеч не е вълшебно лекарство.
В друга витрина може да се проследи романтичната история на музея. В нея са събрани принадлежности на спелеолози, без които е невъзможно да се проучва. Сред тях има стара руска светкавица, с помощта на която са се правили хиляди снимки в пещери. Наистина впечатляващо.
А всичко започва от една колекция с пеперуди...
А същинската история на музея започва още през 1889 г. по времето на княз Фердинанд, който много обичал да ловува. И както всяко голямо постижение, което започва с една малка крачка, така и Националният природонаучен музей възниква като частна сбирка на колекцията от птици и пеперуди на княза. В първите си години музеят носи името Княжески естественоисторически музей, а първият му уредник е придворният лекар на Фердинанд - доктор Леверкюн. През 1907 г. в музея влизат и първите посетители. Въпреки че по време на бомбардировките през Втората световна война тогавашната сграда е разрушена, експонатите са спасени и днес все още ги разглеждаме. След разрушението на същото място се строи нова сграда - тази, която познаваме днес. Тя отваря врати през 1948 г. Днес музеят с над 120-годишна история се радва на над 50 хиляди посетители годишно, в него се провеждат важни научни изследвания и практиките на студенти и ученици, постоянно обогатяваните му колекции ни показват съкровищата на природата.
Екипът на Peika.bg благодари на Вилиана Христова за оказаното съдействие при подготовката на материала.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
