Историята на опаковането на австралийския бряг от Христо Явашев-Кристо и възможност да спечелите книгата "Да опаковаш вятъра" на издателство "Изток-Запад" (вижте как в края на текста)
През 1968 г. Джон Калдор, млад текстилен дизайнер в компанията „Универсален текстил“, пътува до САЩ и вижда в списание репродукция на Кристо. Звъни на двойката (Кристо и съпругата му Жан-Клод), среща се с тях в ателието им на „Хауърд стрийт“ и макар че е с ограничени финансови възможности, купува един малък пакет“. Следващата година той пише писмо на Кристо, че е въздействал на компанията си стипендията от 3000 долара за 1969 г. за изтъкнат млад художник да бъде дадена на Кристо. Това означава представяне на изложба и четене на лекции. И двете дейности не удовлетворяват Кристо. Кореспонденцията между двамата е бърза и акуратна. „По-скоро бих желал да опаковам 15 мили от австралийския бряг!“.
Калдор е стреснат от мащаба на проекта, но веднага приема идеята и задейства своите възможности за получаване на позволенията от съответните институции. Министърът на земите в Австралия отказва използването на държавни терени и ги насочва към частна собственост. Отговорът му е учтив: „Не можем да предоставим земите на короната за такава цел. Съветвам ви да се насочите към частни земи за това, което сте си намислили.“
От самото начало Калдор е дотолкова смаян и обладан от проекта, че нищо не може да спре действията му. Отказът не го отчайва. Насочва се към частни имоти, следвайки съвета на Кристо да търси място близо до Сидни. Джон Калдор стига до залива Литъл Бей, отстоящ от града на 14,4 км, притежание на болницата „Принц Хенри“. Изпълнителният ѝ директор Джон Кленси се заинтересува от проекта. На заседание на борда на директорите на болницата за изненада на всички решението е единодушно: да се предостави на скулптора бреговата линия, която е нейно притежание.
Медицинските сестри на болницата заплашват с едноседмична стачка, тъй като брегът е главното им място за освежаване и почивка. Природозащитниците твърдят, че равновесието на флората и фауната ще бъде нарушено; много насекоми ще бъдат унищожени; местните пингвини, обитаващи брега в залива, ще бъдат прокудени, а тези, които имат малки пингвинчета, няма да смеят да се прибират и да ги хранят, малките ще умрат; храсти и шубраци, които са домашните места на много птици, ще изчезнат. Рибарите не искат да отстъпят дори временно обичайните си места, откъдето хвърлят такъмите.
Медиите се подиграват: „Това е идея на луд!“. Тимът е посрещнат с яростни протести. „Вместо да лекува хората, болницата се занимава с налудничави!“.
Противно на нестихващите критики, интелектуалният елит на Австралия е обединен и е „за“ проекта. Проектът е придвижен до финала за период, по-кратък от година. Кристо, Жан-Клод и синът им Сирил пристигат в Австралия на 25 септември 1969 г.
От първоначалния авторски замисъл да се опаковат 24 км морски бряг се стига до 2,4 километра, широчина от 46 до 244 метра, 26 метра високо в северния скалист край до морското ниво на пясъчния плаж на юг. Използван е антиерозионен непрозрачен мрежест полипропилен с цвят на слама, с какъвто местните фермери покриват земите си за защита от ветрове и дъждове. Въжето за опаковането (също полипропилен) е дълго 56,3 км и диаметърът му е 1,5 см, опасва и стяга материята, провирайки се през забити в скалите куки. На 15 октомври, преди проектът да бъде завършен изцяло, се завихря внезапно вятърна буря със скорост 160 км/час. Материалът е произведен да устои максимум на 145 км/час. Поврежда се при най-високата скалиста част на брега, която само е покрита, без да е захваната за скалите и без да са забити куките за въжетата; разпокъсана е и вятърът я дърпа, вее по ръбовете на скалите като дрипаво гигантско наметало. След бурята щетите са възстановени с нов материал.
Проектът след забавянето заради бурята е завършен на 28 октомври. Гледката е величествена. Дори и скептиците онемяват пред нея. Наричат я възхитителна абсурдност. Наблюдавайки я, моите първи възприятия отпътуват векове назад, в древността, в библейски времена. В друг момент я виждам като безжизнен мъртъв пейзаж от Луната или Марс, а когато вятърът се заиграе, се превръща в огромен причудлив дишащ организъм от фантастичен филм. при безветрие, когато няма човешки силуети, пейзажът е сюрреалистичен. Нюансите на сламения цвят се менят и според положението на слънцето, и според зрителната точка на камерата или посетителя. При изгрев цветът е бледорозов, при залез – златистожълт. в облачни дни е сив, с тъмнокадифени бразди, спускащи се отвесно. в слънчеви дни се виждат вълните, короновани в бяло, разбиващи се в морския бряг, морето е синьо-сиво със златисти отблясъци.
2500 е броят на посетителите през първия ден. Тройката Кристо, Жан-Клод и Сирил са станали знаменитости.
Животът на опакования бряг е 4 седмици. Брегът е възстановен в предишния си вид, материалите са рециклирани, а противоерозионната материя – подарена на местните фермери.
Откъс от книгата на Винцети Василев "Да опаковаш вятъра", издателство "Изток-Запад"
СПЕЧЕЛЕТЕ книгата "Да опаковаш вятъра" от Peika.bg. Споделете в коментар под статията коя е любимата ви скулптура/паметник - независимо дали е класическо или съвременно изкуство. Играта ще продължи до 6 юни 2013 г. Победителят ще бъде обявен във фейсбук страницата ни на 7 юни.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
