Едно интересно четиво в края на годината, което ще ви накара да се замислите за годината, живота си и себе си.

Гергана Павлова се занимава с коучинг*, танцува танго и има цветни мечти. За това какво означава да живееш живота си в пълно присъствие и удивление от това, което се сътворява през теб и пред очите ти, както и как да тръгнем на път навътре към себе си – прочетете интервюто с невероятната Гери.

* Коучингът е партньорство между коуч и клиент (индивидуален или екип) в процес, който провокира размисъл и креативност и вдъхновява клиента да увеличи своя личен и професионален потенциал (по дефиниция на Международната Коуч Федерация).

- Коя е Гери и какви са мечтите й?

- Цветна и цветни. Необятни. Понякога бързащи. А понякога реещи се. Но винаги търсещи. И откриващи. Връзките между цветовете и цветовете на връзките, които ни свързват. Разкриващи симфонията, която всички сме.

- Какво представляват Intunity Coaches?

- Intunity Coaches® е СъТворение, което постоянно сътворява себе си през другите и другите през себе си. Пътуване във времето и пространството. Пространство на трансформация и Лекота. Intunity още е Окото. Към себе си и към света. И Нулата – там, където няма нищо, и откъдето всичко е възможно.

- А кои са Интюнити коучовете?

- Те са Очите, с които можеш да видиш себе си отвъд това, което избираш да бъдеш сега, в този момент. И да прозреш всичко, което още би могъл да бъдеш – в постоянно себе-сътворяващия се Аз, който не спира да търси, да намира и да твори. Да се видиш в своята собствена светлина и цветове и да чуеш уникалния си глас и симфонията, която създаваш в живота си. Да, Intunity Coaches е поезия – за пътешествието към себе си и разгръщането и реализацията на Истинската ти Същност.

- Каква е връзката между Intunity Coaches и пътуването?

- Intunity Coaches, както и коучингът въобще, е пътуване към себе си – от и през себе си и в присъствието на другия – през огледалото на твоя коуч.

Пътуването с Intunity Coaches е особено интересно. В него Пътешественикът се потапя в един необятен и пъстър свят. Свят на много-възможностите и безкрайността на неограничените възможности. На изучаването на човешката Вселена от много и най-различни перспективи. На потапяне в Същността и разгръщането на Мощта, която идва от Светлината на Истинския Аз. На изследване на квантовите закони от една много човешка и значима перспектива. Това е може би като да си Алиса в Страната на Чудесата. Като изследовател във времето и пространството. Като Нео извън Матрицата. Пътуване, в което източната даоистка философия и Дух се среща с прагматичността на западния, структуриран Ум. И в което се свързваш със собствените си творчески заложби и безграничен ресурс – да създаваш всичко, което си пожелаеш.

Пътешествие, в което личностната трансформация се случва с удивителна лекота, а резултатите от това са квантови скокове в израстването ти като личност и като коуч. Влизаш един, а излизаш – понякога много различен, а понякога… същият, но още повече Себе си. Защото имаш пространство да опознаеш цялостния си Аз във всичките си окраски, собствената си уникалност и множеството си проявления. И докато осъзнаваш безмерния си потенциал и възможностите пред теб, започваш да твориш и да береш плодовете още сега, при това с наслада и още повече вдъхновение.

Пътуване, в което, докато се учиш да прилагаш коучинг уменията на майсторско ниво, се научаваш да живееш живота си в пълно Присъствие и удивление от това, което се сътворява през теб и пред очите ти. И се научаваш как да бъдеш Лидер на собствения си живот и как да бъдеш Майсторът, който – като направи необходимото, другите казват “Браво на нас, справихме се сами!” (Лао Дзъ)

- Срещаш коучинга и тангото в своята практика - каква е връзката?

- Връзката е в самата дума “връзка”. Свързаност. Сливане... Връзката е още и на морския бряг, близо до нос Калиакра... На първия международен танго-маратон през 2010 г., на който за първи път “проходих” в танго, и на който срещнах Пламен – моят партньор в танго, в живота и в бизнеса.

Постепенно магията на танца ме завладя и през него започнах да достигам до множество прозрения за живота и за човешките взаимоотношения. За бъденето тук и сега. За природата на естествените движения. И за това колко е важно в действията си да бъдеш естествен. Веднага започнах да правя връзките с коучинга и фасилитациите. С това, че за да водиш другите, трябва преди всичко да ги следваш. Да се слееш с тях. Също като в танго, където се получава сливане с другия и разливане отвъд това. Границите престават да съществуват и се освобождава пространство на преживяване на настоящия момент от едно по-голямо, по-мощно цяло. Което нерядко съм преживявала като “безформеност”. Като енергия, която преминава и свободно протича през мен – още от момента на “контакт” с другия партньор.

Всичко това толкова силно ме вълнуваше, че нямаше как да не започнем да пресътворяваме тези прозрения в работата си с хора. След тангото двамата с Пламен се открихме и за коучинга, а тангото се превърна в отличителния белег, под знака на който създавахме всички наши уъркшопи и обучения. Без сухи теории или напъване на мозъци – а през естественото преживяване на метафорите от живота и учене от себе си и мъдростта на групата.

Аржентинско танго е един от най-мощните ми учители в живота. Учи на партньорството и взаимоотношенията и на това как да бъдеш в едно равностойно партньорство. Учи на доверие. В себе си, в партньора си и в процеса на разгръщане на танца. Учи на това да се отпуснеш в собствения център и да се оставиш на музиката да те води. На важността за това да бъдеш в своя собствен център, защото само от това място можеш да създадеш обща ос и общ център с твоя партньор. Ако излезеш от собствения център – повличаш и другия със себе си. Затова – нито повече, нито по-малко от точно 100% в собствената ос и център.

Учи на това, че всичко в живота е импровизация – от началото до края. Не знаеш как ще започне танцът. И не знаеш и как ще завърши. Единственото, което знаеш, е себе си в този момент. И осъзнаваш, че единственото важно нещо в този момент е музиката, от която се сътворява и танцът, и насладата от това да бъдеш тази музика.

Коучингът е всичко това и още. Партньорство. Импровизация. Присъствие в собствената ос. Незнание какво предстои. И знание – какво е сега, в този момент. Наслада от пътуването във всеки един момент. Удивление и радост от сътворението, което двамата партньори създават в този момент. Защото друг – освен този момент – няма. Коучингът е пълно отдаване и пълно присъствие във всеки един момент. То е като танц между две танцуващи Души, които едновременно се себе-опознават и пресътворяват в един и същи момент. В този момент. И по този начин, опознават Цялото. Същността на нещата. И нещата от Съшността.

- Каква е Гери на път?

- Пътуваща. С широко отворени очи. И наслаждаваща се на пътуването. Осъзнавам, че радостта ми от пътуването идва от това, че – макар и да се движа в пространството – всъщност го преживявам като да стоя на едно място... Нещо като потапяне в пространството – едно такова летливо и плаващо... Това ми помага да отварям креативния си Ум и да творя със замах. Да пиша, да съзерцавам и да изследвам и да изучавам връзките между нещата и нещата във връзките. Да се наслаждавам на това колко цялостно и свързано е всичко в природата – в нас и около нас.

Последните 5 години не изпитвам нуждата, като преди, да пътувам физически и да обикалям по страните, макар и да оценявам всичко, което носи опознаването на различните места и светове. Може би до голяма степен това се дължи и на факта, че след множеството ми обикаляния, най-накрая срещнах Пламен – човекът, когото винаги съм търсела... и вече нямам нужда да пътувам “навън”.

Затова и сега пътувам по различен начин – навътре, с другите, чрез другите, през другите. И си давам сметка колко е валидно за мен това, което прадядо ми Лао Дзъ казва – че няма нужда да излизаш от къщата си, за да опознаеш света. Достатъчно ми е да наблюдавам. С просто око. Защото всичко вече е в мен и около мен. И през взаимодействието ми с другите хора – пре-сътворението е безкрайно, а пътуването – очарователно.

- Каква е рецептата ти за страхотно пътуване?

- Да нямаш рецепта. И да се оставиш на пътуването само да те отведе до това, което в същността си търсиш или искаш да си намериш. Независимо дали си осъзнат за това или не.

- Как да тръгнем на път навътре в себе си?

- Както би работило най-добре за вас... Всеки по свой начин. Но по-важното е – да тръгнем. С осъзнаването, че всичко около нас е просто едно отражение на това, което всъщност сме. Нищо повече от наше огледало – отражение на това, което сме в този момент. И обратна връзка за това, което бихме могли да си поискаме още да бъдем.

Аз самата от малка изследвам и изучавам себе си и хората и се уча на себе си през хората. Сякаш моето “пътуване в пространство-времето” винаги е било предимно и най-вече навътре към себе си. Просто използвам “външната среда” като огледало на мен самата и като обратна връзка – това ли е, което искам, или не? И ако не – какво ми е нужно да направя, за да го променя?

Докато човек не започне да живее сентенцията, че “каквото отвътре – това и отвън” и че “промяната започва отвътре” – е възможно да живее в страдание, разочарования, фрустрация и постоянно неудовлетворение. И точно в това е силата и мощта на личната отговорност и поглеждането навътре към себе си. В осъзнаването, че всичко, което е “извън” мен, всъщност е отражение на аспекти от моята необятна Същност. И само тогава ще имам силата да променя това, което е “извън” мен.

- Какъв е твоят начин да направиш равносметка на изминалата година?

- Струва ми се, че постоянно си правя равносметки, като просто се стремя да живея осъзнато. Затова и рефлексията ми за изминалата година не е нищо повече от това – да празнувам себе си отново – в този момент. Да не говорим, че за мен времето е доста относително понятие. И като че ли вече не измервам живота си в “изминали години”, а в сътворени и споделени начинания и в удовлетворение от живота ми тук и сега. Често си задавам въпросите: Къде съм сега? И къде бих искала да бъда утре? И просто следвам сърцето си и вдъхновението, което се отваря за мен в момента. А то винаги ме води точно там, където трябва да стигна и стигам точно тогава, когато трябва да стигна. Също както преди 6 години – на морския бряг, близо до нос Калиакра...

- Коя е пейката с най-красивата гледка?

- Пред еко-хотел Вишнево в село Вишнево. Погледът ти се плъзга по застиналите вълни на морето на Родопите, докато слънцето рисува с цветовете си удивителни пейзажи. Можеш да седиш там от сутрин до здрач, без да смееш да затвориш очи – да не би да пропуснеш следващия шедьовър на природата. Над теб – танцуващи облаци, които постоянно се преобличат в изумителни форми. Около теб – тишина, прониквана от време на време от селските звуци. Мирис на огън и дим от комините на близките къщи. И мир. Усещане за покой и простор. И все някога стигаш до отговора... Какво повече ти е нужно, когато вече имаш всичко...?

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!