Платена публикация

Малко райони в България могат да се похвалят със славен дуел между ръката на човека и природата. И ако се опитваме да се сетим за такива, едва ли Северозападът е първото, което ни идва наум, но ето че крепостта Баба Вида успява да ни разубеди. От едната страна е величествено спокойният Дунав, който тече в подножието на крепостта, от другата – самата тя – едно от най-добре запазените укрепления в България, което със своите 9 кули хвърля към реката внушителната си сянка.

Зад строежа на крепостта се крие интересна легенда...

Говори се, че дъщерята на видински болярин, уплашена от неуспешните бракове на сестрите си, я построила, за да живее в нея сама до края на дните си.

Но не това е причината да се нарича “Девствената крепост”.

Всъщност наричат я така, защото никога не е била превземана от вражеска войска.

И въпреки, че е била арена на много сражения...

Строежът й започнал още през III век, по време на римската епоха, после укреплението било използвано по време на Първото българско царство (от този период има сведения, че византийският император Василий II го обсаждал в продължение на осем месеца, но така и не могъл да го превземе), също така от Второто българско царство, а също и от османците. От крепостта Баба Вида до последно се борил за възспиране на османското нашествие и последният български цар Иван Срацимир – в навечерието на окончателното завладяване на българските земи.

...е толкова добре запазена.

Да, защото до 1958 г. се използвала за целите на съвременната българска армия.

A от средата на XX в. досега предназначението й се променило...

Крепостта е послужила за декор на над 50 български и чуждестранни филма, включително класики като “Сватбите на Йоан Асен”, “Мера според мера”, “Капитан Петко Войвода” и др.

И ако мислиш, че това е достатъчно внушителен декор за селфи, почакай да видиш затвора в нея. Той пази средновековни уреди за изтезания, фигури на затворници и пазачи.

Как да не видиш и отвъд стените на крепостта?

Районът на Видин е едно скрито пред очите ни съкровище. Изключително любопитна е трансформацията му – заради стратегическото си разположение, тук има множество военни паметници, които пазят не материални, а духовни богатства:

- Конакът, превърнат в музей, разказва историята на видинския край от дълбока древност (първите следи от цивилизация тук са още от около 40 000 г. пр.Хр.) до Освобождението;

- Кръстатата казарма (наречена така заради нестандартната си Х-образна архитектура) е етнографски музей с изключително богата експозиция от носии и изобилие от данни за живота и бита на местното население до XIX век;

- Сред многото църкви се издига и вторият най-голям православен храм в България – “Свети Димитър”;

- Не забравяй Часовника, изработен през 1900 г. в Мюнхен – той все още работи.

Научи повече за туристическите дестинации в региона на сайта на Историческия музей във Видин тук.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!