Човечеството от дълбоко древност се е опитва да измери времето. Преди появата на съвременните часовници човек се е опитвал да се ориентира за него с помощта на слънцето. Първите слънчеви часовници се появяват в Древен Египет, техни описания се съдържат и в Библията.

Самите часовници се състоят от пръчка или пластинка, хвърляща сянка, и циферблат, върху който пада сянката, показвайки истинското слънчево време.

Началото на слънчевото денонощие е по пладне, когато слънцето се намира в своя зенит. Това време е местно, защото е различно за различните географски ширини.

Слънчевото денонощие не е с постоянна продължителност. През цялата година варира заради елиптичната орбита на Земята около слънцето и наклона на земната ос спрямо равнината на орбитата. Това определя дните през март и септември да са по-късни, а през юли и декември по-дълги. По тази причина слънчевите часовници показват през годината разлики от нормалното време до четвърт час.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!