Антон Антонов от Русе е майстор на гъдулки от 35 години. По музикалния инструмент първоначално го запалва вуйчо му, който е гъдулар, а днес Антон майстори нови и връща към живот стари гъдулки. Срещнахме го на гайдарското надсвирване в село Гела. Освен истински гъдулки, миниатюрни гъдулки-сувенири и гайди-сувенири (на които не може да се свири, но все пак издават пищящ звук), на сергията им има и изработени от съпругата му рошави кукери-сувенири.

- Как се прави хубава гъдулка?

- Корпусът на гъдулката се прави от твърдо дърво. Най-хубаво е да е иглолистно дърво – смърч. Струните са стоманени. Трябва да има и лък за свирене, настройка и... започваме да свирим, ако можем.

- Много майстори на гъдулки ли има в България?

- Не са много. Броят се на пръстите на едната ми ръка и даже намаляват.

- Кой търси гъдулки?

- Ученици, училища, за чужбина за приятели музиканти вземат хората.

- А има ли конкуренция от китайски гъдулки?

- Ако и те започнат да правят гъдулки, ние ще се пенсионираме, даже и да сме на 20 години.

- Как се научи да правиш гъдулки?

- Първо вуйчо ми ме научи да свиря, после ремонтирах една-две и видях какво им е съдържанието и лека-полека започнах аз да си ги дълбая и да си ги сглобявам.

- Различни ли са гъдулките на различните майстори?

- Един майстор не прави гъдулки-близнаци. Те може да са еднакви на външен вид, но всяка гъдулка като човека си има душа. Всяка свири със свой тембър, макар и пропорциите да са спазени. Даже и един и същи материал да се използва, пак гъдулките стават със собствен звук.  

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!