Варна е основана като тракийско селище. Първото й име е означавало буквално "град на вода".

През 6-ти век пр. н.е., когато Великата гръцка колонизация вече затихва, преселници от малоазийския елински град Милет се установяват в землището на днешна Варна и създават колонията Одесос. След отслабването на елините, идват римляните, които установяват властта си в Мизия и Тракия през 1-ви и началото на 2-ти век. След разделянето на Римската империя на Източна и Западна, Одесос попада в Източната част на римските владения. Тя става подчинена на Константинопол чак до заселването на прабългарите по нашите земи и сключването на мирен договор между хан Аспарух и Константин V Погонат за учредяване на българска държава в рамките на дотогавашни византийски земи. 

След това Варна, както наричат града българи и славяни, сменя своите управители и те са ту българи, ту ромеи, но през по-голяма част от съществуването на средновековната българска държава Варна е във византийски ръце. Трайно като българско владение Варна е утвърдена от цар Калоян, чиято статуя се извисява в центъра на днешна Варна, близо до сградите на Окръжния съд и Държавния архив. Интересно е, че точно под статуята и подземията на Държавния архив се намира антична гробница, която обаче все още е слабо проучена.

През времето на Второто Българско царство Варна е главно пристанище на българската държава, на което се разтоварват храни, платове, различни луксозни изделия. Днес историците наричат Варна пристанище на Търново, тъй като разтоварваните стоки във Варна са служели за удовлетворяване нуждите на Търново, тогава столица на България.

По време на османското владичество Варна е град със слаба концентрация на българско население. Преобладават гърците и османците, а градът е опасан от крепостна стена и разделен на квартали, съобразно етническия произход на обитателите си.

След Освобождението са заличени почти всички следи от османците в града. Строят се нови, модерни за своето време сгради, следващи европейските архитектурни тенденции от края на 19-ти и началото на 20-ти век. Главната улица на града след Освобождението е "Преславска", днес наричана "Преслав". На нея се намират едни от най-великолепните в града сгради, а тя става централна, защото свързва градската управа с пристанището. На ул. "Преслав" днес се намира храмът, в който са отсядали множество видни българи от Възраждането.

В близост до "Преслав" е и къщата на кап. Петко Войвода. Тя се намира на ул. "Пирот" № 18. Запазена е в цялост и макар с поолющена фасада, дава представа за това в какви условия е живял българският поборник за свобода.

В началото на 20-ти век, когато България губи Южна Добруджа, е взето решение, Варна да се превърне в курортен град. През 1928 г. са пуснати в експлоатация баните на плажа във Варна, част от които са запазени и до днес и превърнати в барове: Кубо, Ментол.

В рамките на Варна и в близост до града се намират изключително интересни места за посещение:

Катедралата е безспорният символ на града. В продължение на няколко години храмът "Св. Успение Богородично" е най-големият  в България, тъй като "Св. Александър Невски" е завършен по-късно. При първата копка на храма настава всеобща радост, а затворниците във Варненския затвор, на които им остава 3 месеца до края на присъдата, са помилвани, заради откриването на катедралата.

Друг забележителен храм във Варна е най-старият в града - "Рождество Богородично". Казват, че икона на Богородица, запазена от средните векове, стреснала чак поробителите и ги убедила в силата на Христовата вяра. Църквата се намира до сградата на ОД на МВР.

В местността Джанавара са съхранени останките на средновековна църква. Археологическият обект е с датировка 4 - 6-ти век. Църквата е с изключително интересен план, като в четирите й края има отбранителни съоръжения, долепени точно към стените на храма. Зидарията на църквата е смесена, изградена от тухли и камъни. Църквата е проучвана системно за първи път от братя Шкорпил през периода 1915-1919 г. Сподвижник и съмишленик на двамата чехи в проучването е арх. Александър Рашенов, публикувал изследване и за средновековните църкви в Несебър.

В пределите на църквата в Джанавара са открити множество запазени подови мозайки, които днес се съхраняват в Археологическия музей във Варна. Друг експонат, идващ от обекта във фонда на музея, е реликварий, състоящ се от три отделни мощехранителници - мраморна, сребърна и златна. Ковчежетата са били поставени едно в друго. Мощите на светеца открити в Джанавара, все още не са свързани с личността на конкретен светия. Трите ковчежета са открити в специален тайник, намиращ се пред олтара на църквата.

Днес на Джанавара всяко лято се провеждат археологически разкопки, с участието и на доброволци от чужбина. Целта на проучванията е да разкрият какво е запазено в земните недра в и под църквата. Допреди няколко години около средновековния храм можеше да се види и мраморна пейка от ранното средновековие, но днес тя е разбита.

Интересно е, че църквата при Джанавара е изоставена след варварското нашествие през Ранното Средновековие. Следи от сблъсък между варвари и византийци са разкрити при проучванията на храма. Край стените на църквата са намерени върхове от стрели, ножче, каменни бойни топки. До храма се стига по Аспаруховия мост и след това при спирка "Джанавара" се завива надясно. Историческата забележителност е на 4 км. югозападно от Варна.

Близо до него, в местността Борово, се намира малка средновековна църква, също датирана от Ранното Средновековие. До нея се стига по пътя, който отклонява на запад от Джанавара. На една от откритите поляни е подстъпът към местността. Църквата, която е част от по-голям храмов комплекс, се намира в гората на Борово. Метните могат да ориентират всеки пътешественик, решил да посети забележителността. Църквата не е добре запазена, но са разкрити основите й.

Една от многото  забележителности около Варна е и Аладжа манастир. Той е основан през 12 - 13-ти век. Но легенда гласи, че на това място е имало поклонници още от зараждането на християнството като религия и разцвета на Римската империя. Твърди се, че бегълци от Одесос и други големи градове, се установяват в скалните ниши край днешния курорт Златни пясъци и изграждат място за уединение и отдаване на Бога.

Във вида, в който го познаваме днес, манастирът е уреден през епохата на Второто Българско царство. Той не просъществува дълго, защото друга легенда разказва, че в първите десетилетия на турското владичество монасите, обитавали Аладжа манастир, са избити.

Обителта носи името Аладжа, което идва от османо-турската дума за "пъстър", "шарен". Наименованието произтича от стенописната украса на манастира. До Аладжа манастир се стига по пътя от Варна до Златни пясъци. Историческата забележителност отстои на около 17 км. от морската столица и на 3 км. от един от най-големите ни курорти на Северното Черноморие.

Манастирът разполага с малък музей към него, в който са изложени експонати от местността, разкрити при обходи и проучвания. В него се продават и сувенири, като един от най-красивите е копие на средновековна керамична лампичка с кръст за дръжка. Аладжа манастир предлага и неповторимо светлинно шоу. На скалата, в която са издълбани от монасите килии, се прожектират с мултимедийна техника и прожектори различни образи, представящи историята на Варненския край и в частност на обителта от праисторията до наши дни.

След историческата разходка из Варна и околностите й, можете да се отдадете на заслужен отдих на плажове в курортите Слънчев ден и Св.св. Константин и Елена. Там ще можете да се насладите на морето и лятната си почивка с коктейл в ръка. 

Текстът е изпратен от Мая Джамбазова за рубриката "Стани автор". 

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!