Алваро е истинско вдъхновение за приключения – прекарал е 12 години на колело по пътищата на планетата, правейки забавни спектакли за хора, които по един или друг начин страдат или са ощетени от съдбата.
По време на пътуването си е използвал 3 колела, организирал е 70 забавни представления за над 21 000 души, издал е 6 книги, заснел е 5 документални филма. Приключението му още не е свършило, но го е довело в България.
Срещнахме се с Алваро на една цветна пейка в центъра на София. Думите му съдържат толкова много мъдрост, истини и вдъхновение, че решихме да споделим това, за което си говорихме с него, под формата на изповед на един номад с кауза.
Казвам се Алваро Нейл, хората ме познават като Велоклоунът (BiciClown). Обикалям по света на колелото си и правя клоунада безплатно пред хора, които страдат. Правил съм шоу в Япония след цунамито, в сиропиталища в Африка, сега отивам в Гърция, където ще имам представление пред бежанците, които бягат от войната. Идеята ми е да правя шоуто си поне пред 100 души, които са онеправдани, а мотото ми е "Miles of Smiles" (Километри усмивки).
...
Преди да стана номад, бях адвокат и работех при нотариус в Мадрид.
Какво ме промени? Имам само един живот. Денят, в който осъзнаеш, че имаш само един живот, всичко се променя. Хората го знаят на теория – "Да, ще умра". Сигурен ли си, че го знаеш? "Да, да, знам". А кога ще сбъднеш мечтите си? "Е, сега не мога, имам работа... може би след 30 години, когато се пенсионирам, тогава ще си сбъдна мечтите!". Това си казват хората и си мислят, че ще живеят вечно.
...
Имам болест. Когато видя картата на света, се разболявам. Кога ще посетя Бразилия? Кога ще посетя Мексико? Ако работя, имам един месец отпуска. Мога да я ползвам за Бразилия – не че стига. После догодина – един месец в Ангола. И си казвам, я чакай малко, ако го сметна, излиза, че трябва да живея 160 години?! Хората не си правят труда да смятат. А когато го направят, осъзнават, че трябва да на пуснат работата си.
...
И така, през 2001 г. напуснах работа и заминах с колелото си за Боливия. За година и половина обиколих Южна Америка по крайбрежието. Това беше целта ми – да видя дали този живот ще ми хареса. Върнах се в Испания. Срещнах се с бившата си приятелка и с шефа ми. Те ме попитаха: "Ок, сега насити ли се? Ще се върнеш ли на работа?"
Казах им: "Не, стана по-зле. Това е като кокаин – искаш още и още. Не очаквах, че като приключа, ще имам още по-силен апетит за пътешествия". Прекарах година и половина в офиса на приятел в Мадрид, където написах първата си книга, направих DVD и си намерих спонсори. Реших да замина на световна обиколка, която щеше да продължи 8-10 години – не знаех със сигурност друго освен че ще е дълго.
...
Обиколих Африка за 3 години. В Кайро спрях, за да напиша книга за тази част от пътешествието, снимахме и филм.
Продължих. В Турция ме удари кола и почти изцяло унищожи колелото ми. Но това не ме спря. Някак си продължих. Това беше тест. Сигурен ли си, че искаш да следваш мечтите си? Да. Бум! Ето ти предизвикателство. А сега сигурен ли си? Да. Бум! Ето ти още едно! Хубавото е, че след всеки тест ставаш по-силен.
В Индия един познат, филмов режисьор, който следи пътуването ми, ми донесе ново колело. Беше чел за мен и искаше да се запознаем, затова долетя от Испания в Индия. Продължих към Тайланд, Индонезия, Монголия. Когато бях в Монголия, го поканих да пътува с мен и да заснеме документален филм "Усмивката на номада".
Когато стигнах в Шанхай, написах книга за азиатското си пътуване. Щом отидох в Япония, случи се така, че след един месец дойде цунамито и останах повече. Последваха Нова Зеландия, Австралия, а след това прелетях до Хавай. Оттам – в Аляска. Слязох надолу до Куба и след това направих втора обиколка на Южна Америка. С кораб се върнах до Италия, а оттам отидох до Нордкап – най-северните части на Европа. Сега съм в България и след Гърция може би ще отида до Исландия... Не съм сигурен. Догодина пътуването ще свърши. Тогава ще съм на 50 години. Не знам какво точно ще правя, но ще се прибера в Испания.
...
По време на пътуването си спя на палатка, при домакини от Couchsurfing или warmshowers, в църкви, в болници, понякога в сградите на ареста. Открих и интересна стратегия, която ми помага да си намеря къде да спя. Когато пристигна в някое село или град, питам за кмета. Разказвам му защо и как пътувам и го моля да отседна при него или в общинска сграда. След като вече се познаваме, го моля да ми напише препоръка, която нося със себе си в съответната държава: "Този и този отседна в кметството, гарантирам, че е сигурен човек".
...
Последното ми препятствие беше, докато минавах прохода Петрохан. Докато се изкачвах, от колелото се чу ужасяващ звук. Спрях, знаейки, че имам сериозен проблем. Стопирах кола, която ме докара в София. Оказа се, че се е счупила не част или педал, а самата рамка на колелото. Ремонтирахме я и продължавам.
...
Смятам, че не можеш да направиш някого щастлив, ако ти самият не си щастлив. Затова не бързам. Организирам представленията си, оставям си достатъчно време да попивам от местата, които посещавам. Ето, днес ще разгледам центъра на София, а утре – ще се отдалеча от центъра и ще открия още малко. И после продължавам.
*
По време на престоя си в София Алваро получи подслон и ремонт за колелото си от Sofia Bike. Можете да следите обиколката на Алваро в сайта му тук или във фейсбук тук.
Вижте и снимки от пътешествието на Алваро:
Всички снимки: Личен архив/biciclown.com
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
