Една истинска история, разказана от първо лице от най-големия приятел на слоновете, посветил живота си на опазването на животните и дивата природа.

„Говорещият със слонове: Животът ми със стадото в африканската пустош” (ИК „Хермес“) е книга, събрала от първо лице историята на Лорънс Антъни - световноизвестен природозащитник и изследовател. Управлява природния резерват Тула Тула в Африка, където се бори за съхраняването на животински видове, застрашени от изчезване.

Един ден му се обаждат с молба да приеме стадо „проблемни“ диви слонове в своя резерват Тула Тула в Зулуленд, където над век не са виждали тези животни. Здравият разум го подтиква да откаже, но той се оказва последният им шанс: в противен случай слоновете ще бъдат убити.

За да опази живота им, Антъни приема предизвикателството: през следващите години той става част от тяхното семейство. И докато се бори да установи връзка със слоновете, той се впуска в приключение, което надминава всичките му очаквания. Тези интелигентни животни му разкриват един съвършено различен свят – свят, в който има истинска преданост, любов и смелост.

„Говорещият със слонове“ е затрогваща, вълнуваща, забавна и понякога тъжна книга, която ще вдъхнови не само любителите на животните и пътешествията, но и всички истински приключенци. Читателят ще научи за странните привички на редица африкански животни, ще узнае изумителни неща за вярванията на зулуските племена, а невероятната истинска история за приятелството между дивите слонове и техния спасител само леко ще повдигне булото на великото чудо на природата.

Прочетете откъс от „Говорещият със слонове“:

*

През 1999 г. бях помолен да приема стадо проблемни слонове в моя резерват. Нямах представа какви приключения и проблеми ми предстояха. Не подозирах какво предизвикателство ще бъде това, нито как ще обогати живота ми.

Приключението бе едновременно и физическо, и духовно. Физическо, в смисъл, че имаше много действие, както ще се убедите от следващите страници; духовно, защото тези гиганти на планетата ме отведоха надълбоко в своя свят.

Не се заблуждавайте, заглавието на книгата не се отнася за мен, защото не претендирам, че имам някакви специални способности. Става дума за слоновете – за това как те ми проговориха и ме научиха да се вслушвам. Това се случи на чисто лично ниво. Не съм учен, аз съм природозащитник. Така че, когато описвам как слоновете реагират на моите действия – или аз на техните, – това е просто моята истина, моето преживяване. Не чрез лабораторни тестове, а по пътя на опита и грешката открих какво има най-голям ефект за мен и моето стадо в нашата съвместна одисея.

Не само съм природозащитник – аз съм природозащитник с голям късмет, защото притежавам резерват на име Тула Тула. Той се състои от 5000 акра девствена земя в сърцето на Зулуленд, Южна Африка – място, където някога слоновете са скитали свободно. Но вече не е така. Много местни зулуси никога не са виждали слон с очите си. Моите слонове бяха първите, доведени отново в тази територия от повече от век.

Тула Тула е естественият дом на много от коренните животински видове в Зулуленд, включително величествения носорог, африканския бивол, леопарда, хиената, жирафа, зебрата, гнуто, крокодила, както и много видове антилопи и по-малко познати хищници като риса и сервала.

Виждали сме питон с дължината на камион и вероятно най-голямата размножаваща се популация на белогърби лешояди в областта. И, разбира се, имаме си слонове. Както ще прочетете, слоновете дойдоха при нас напълно неочаквано. Днес не мога да си представя живота без тях. Не искам живот без тях. За да разберете на колко много неща ме научиха слоновете и как стана това, трябва да осъзнаете, че общуването в животинското царство е естествено като вятъра. Че в началото единствено самоналожените човешки ограничения възпрепятстваха собственото ми разбиране.

В нашите шумни градове се стремим да забравим това, което предците ни са знаели на дълбоко интуитивно ниво: че пустошта е жива, че тя нашепва на всички, които са готови да я чуят – и да й отговорят. Трябва да разберем и друго – че има неща, които не можем да разберем. Слоновете притежават качества и способности, които науката все още не може да разгадае. Слоновете не могат да поправят компютри, но те поддържат такъв вид комуникация, физическа и метафизическа, че Бил Гейтс ще зяпне от изненада. В някои много важни отношения те са далеч пред нас.

*

На 7 март 2012 г. Лорънс Антъни внезапно получава сърдечен удар, който се оказва смъртоносен. На възпоменателната служба в негова памет обаче се случва нещо нечувано и необяснимо. Стадото слонове, което той спасява от сигурна смърт, се появява внезапно, след като е вървяло 12 часа, за да застане на бдение около дома на Антъни, където не е стъпвало от години. Как са разбрали за смъртта на своя приятел, остава пълна загадка. За слоновете отдавна се знае, че скърбят за своите мъртви. С наведени глави, без да ядат и пият в продължение на 2 дни, слоновете отдават последна почит на своя спасител. След това се оттеглят с бавна стъпка в джунглата. 

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!