Сградата на тази книжарница не е някакво архитектурно чудо, но влезете ли в нея, влизате в машина на времето. Не само защото книгите ви позволяват да пътувате през пространството и годините, а заради духа, който носи. Мечтатели, писатели, художници, пътешественици и обикновени авантюристи си дават среща тук през годините.
Книжарница „Шекспир и Ко” отваря врати през 1913 г. на улица „Одеон” в Париж. Нейна собственичка е Силвия Бийч – американка, емигрирала от Ню Джърси във френската столица. Тя бързо става притегателен център за писатели като Езра Паунд, Ърнест Хемингуей и Джеймс Джойс. От „Шекспир и Ко” посетителите могат да закупят или просто да заемат книги. Самата Силвия Бийч намира подслон на писатели, изпаднали в нужда, урежда им публикации във френски списания и вестници, търси финансиране, за да издава нови книги. Тя публикува и първото издание на „Одисей” на Джеймс Джойс през 1922 г. Книгата е забранена в САЩ и Великобритания.
Убежището за писатели, читатели и книги, наречено „Шекспир и Ко”, съществува до Втората световна война. На 14 юни 1940 г. Силвия Бийч отказва да продаде на немски офицер последния екземпляр от „Бдение над Финеган” на Джойс и книжарницата е затворена. Легендите разказват, че в края на войната лично Ърнест Хемингуй е „освободил” книжарницата. За съжаление, тя остава да живее само в книгата му „Безкраен празник” и повече не отваря врати.
Силвия Бийч отстъпва името „Шекспир и Ко” на друг американски емигрант, отворил своя книжарница през 1951 г. на левия бряг на Сена. Джордж Уитман пристига в Париж през 1946 г. и създава малка библиотека, която се използва предимно от американци, пребиваващи във Франция. След това библиотеката се превръща в книжарница „Мистрал”, а 5 години по-късно „Шекспир и Ко” започва да привлича писателите от бийт поколението – Алън Гинсбърг, Буковски, Бъроуз. „Когато отворих книжарницата нямаше вода, нямаше електричество. Това не е важно. Книги, хора, идеи, това е, което има значение" – това казва Уитман в едно свое интервю през 2003 г. Според него от създаването на книжарницата досега в нея са спали над 40 хиляди души. В нея има 13 легла и всеки писател, книгоман или пътешественик може да получи подслон, евентуално работа в книжарницата и възможност да пише на спокойствие.
Джордж Уитман умира в апартамента си над „Шекспир и Ко” през 2011 г. на 98 години и книжарницата преминава в ръцете на дъщеря му Силвия Уитман.
Тя продължава традицията и запазва жив духа на книжарницата. В „Шекспир и Ко” могат да се намерят уникални издания – библиографска рядкост, веднъж седмично любители на книгите и автори се събират, за да пият чай, да четат и обсъждат любими произведения. На всеки две години книжарницата е домакин на литературен фестивал, чиито гости са имена като Пол Остър, Сири Хуствет, Маряне Сатрапи.
Рано или късно всеки стига до Париж. Затова когато се озовете в града на любовта и изкуствата, не забравяйте – левият бряг на Сена, 37 Rue de la Bucherie. „Шекспир и Ко” не е просто книжарница, а кръстопът на времена, идеи и истории.
Прочетете за още интересни книжарници в поредицата "Книжарници и половина". А ако историята ви е харесала, последвайте ни и във фейсбук, за да не пропуснете нито една любопитна среща!
