Красиви празнични мисли от нашата читателка Елена Василева-Иванова
На Коледа стават чудеса… Клише, което и тази година ще ни натрапват всички американски кинопродукции, които обикновено се излъчват около и на празника. Много предвидима, холивудски-неизменна реплика, придружаваща една специфична Комерсиална Коледа.
Ама ние наистина имаме нужда от чудеса!
Когато времето навън е студено, стъмва се рано, падат мъгли и слънцето е кът, светлината страшно ни липсва. Огряваме вечерите и част от нощите си с електрическата, но разчитаме и на духовната светлина. Особено на Рождество Христово – духовен празник, а не просто ден за размяна на подаръци. Всъщност въобще нямаме нужда от купчината подаръци, а по-скоро от любовта, толината и уюта, с които Коледата ни събира всички вкъщи, с които Коледата сплотява семействата ни. Вниманието към близките, детската усмивка – за тези чудеса ми е мисълта. Коледата е магична, ако имаш дете и голямо семейство.
За самотниците тя е по-скоро депресираща. Макар че и те, подмамени от въпросните филми, понякога стоят тихичко вкъщи в очакване на коледно чудо.
Да долети някой Рудолф,
да падне подарък през комина
или просто любимият да почука на вратата, и да прошепне: Обичам те...
Размечтах се. Не вярвам точно в тези чудеса, но знам, че чудеса се случват. Преди десет години точно преди Коледа срещнах любовта, Нова година посрещнахме заедно, а сега имаме син, който пише, рисува, говори, командва.
Децата са Коледа.
Затова на Коледа се моля за тяхното бъдеще. И за любов, която да можем да раздаваме всеки ден, а не само на Коледа.
Всъщност, когато аз бях дете, си имахме Дядо Мраз (кой ли го помни вече!). После се влюбихме в кока-кола и, естествено, в Дядо Коледа от нейните реклами, доста позитивни. Не харесвам и не очаквам чорапи, пълни с лакомства. Обичам шоколад, но по мъничко, всеки ден... В детските градини празнуват Вси Светии, но дали идват коледари, за да пеят и орисват за здраве и берекет?
И дали изобщо децата ни знаят значението на думата “берекет”? Не знам, но със сигурност знаят значението на думата “криза”. А по-големите и на думи като “кредит”, “лихва” и “цена”.
Като стана дума за цифри, напомням, че традицията повелява на трапезата за Бъдни вечер да има нечетен брой постни ястия – 7, 9 или 11. И ако от телевизията забравят да ви подсетят, оставете парче от питката пред иконата на Богородица (дано да имате такава вкъщи), за да бди над дома и децата ви. Ако празнуваме с по-възрастните, няма страшно, все някой ще се сети
да прекади къщата с тамян.
Най-възрастният разчупва питата. Нека и ние, и децата, да ценят и друго освен паричката от баницата с късметите. Здравето.Творчеството.
Човек е щастлив, ако е благодарен. Предколедно аз съм благодарна и щастлива. За родителите, които ме създадоха, обичат и подкрепят. Гълъбина и Любен. Благодаря ви, че ви има. Че се грижите за моето дете с толкова нежност и търпение.
Благодарна съм и за семейството, което имам. За съпруга си и сина си, който се появи с някои трудности. Благодарна съм, че сега е здраво, умно и хубаво дете. Мил и наивен второкласник. Слънчево дете, което все иска да се забавлява.
Благодарна съм, че съм сравнително здрава. Работя, грижа се за семейство и дом.
Моето коледно пожелание е да бъда с хората, които обичам. Родителите ми, двамата мъже, сестра ми и нейното семейство. Племеницата ми Яна, която скромно иска да отидем някъде, където има слънце и море… Пожелавам си и пътуване из Европа през следващата година. Отдавна мечтая за него. Британските острови. Холандия и градините й с лалета през пролетта. Дания, замъкът на Хамлет и приятелите ми там. Париж, Прага, Барселона, Амстердам… Кафе, жива бира, белгийски шоколад.
Коледа е специално време. Време за семейството, вярата, чудесата. Но НЕ тези комерсиалните, НЕ от рекламите. А чудесата споделени… Чудесата отвътре. Любовта.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!