Първият български национален и държавен герб е официално признат чрез Търновската конституция от 1879 г. и е представлявал един златен коронован лъв на тъмночервено поле, а над полето една царска корона. За прототип на този герб е послужило изображението от популярната сред възрожденския елит “Стематография” на Христофор Жефарович (1741 г.).

В наши дни, гербът на България представлява изправен златен коронован лъв, отново на тъмночервено поле, обърнат на дясна хералдическа страна и поставен върху щит. От двете му страни има изобразени лъвове-щитодръжци, а над него – царска корона. Под щита има постамент от дъбови клонки със златни плодове и девизна лента с трикольорен кант, на която има изписан националният девиз „Съединението прави силата“.

Настоящият герб на България е одобрен от Народното събрание през 1997 година. Това е и  първият герб на нашата страна след края на социалистическото управление, в края на 80-те години.

Гербът на Република България се определя със Закона за герба на Република България, според който той е държавен символ, който изразява независимостта и суверенитета на българския народ и българската държава: „Гербът на Република България е изправен златен коронован лъв на тъмночервено поле във формата на щит. Над щита има голяма корона, първообраз на която са корони на български владетели от Втората българска държава, с пет кръста и отделно кръст над самата корона. Щитът е поддържан от два златни короновани изправени лъва, обърнати към щита от лявата и дясната хералдическа страна. Те стоят върху две кръстосани дъбови клонки с плодове. Под щита върху прехвърлена през краищата на дъбовите клонки бяла лента с трикольорен кант е изписано със златни букви „Съединението прави силата“.

През годините гербът се е променял няколко пъти, за да стигне до сегашния си вид, но в почти всичките си форми на него е присъствал лъвът.

Гербът на София е още един добре известен и разпознаваем държавен символ. Освен на столицата, гербът се използва и от Столична община. Неговата първоначална визия е дело на художникът Харалапми Тачев от 1900 г. С този вариант на герб, художникът, тогава още студент, се явява малко по-късно на световното изложение в Париж. С годините е претърпял някои промени, като в сегашния си вид е от 1991 г.

Първоначално гербът на София е включвал само крепостна корона, разположена над щита, който е разделен на четири полета. В горното ляво хералдическо поле е изобразена Улпия Сердика - копие на изображение от антична монета, в горното дясно поле се вижда една от емблемите на София, а именно църквата „Света София“, в долното ляво поле – планината Витоша и в долното дясно поле – златен балдахин над статуя на Аполон (също изображение от антична монета, което от своя страна символизира лечебните минерални извори в града и околностите му). В центъра на щита е се вижда по-малък щит с добре познатият ни лъв. През 1911 година към герба на столицата е добавен девизът „Расте, но не старѣе“, а през 1928 година – лаврови клонки от двете страни на щита. По времето на комунизма към герба на града е добавена характерната за тогава червена петолъчка в крепостната корона и правописът на „старее: е нормализиран по правилата от 1945 година.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!