Делящо и София, и Пловдив на по около 100 км от себе си, там, горе, в Средна гора се е сгушила Копривщица – възрожденско огнище с все още разпалвана историческа памет и народни обичаи.
И докато напоследък всички се възмущаваме от неприветливото време в разгара на пролетта, при моята второмайска визита в Копривщица една местна баба ми рече с усмивка:
„Чедо, а на нас тук, в Балкана, ни се е случвало и юни месец да палим печките.”
И не, тя изобщо не преувеличава.
Кратка библиографична справка:
"Селце като кутийка, гдето се ражда само ръж, гдето зимата е девет месеца, там, където най-работните пътища са широки таман две педи... – и такава паплач от деятели и родолюбци! Необяснимо!”
Захари Стоянов, Записки по българските въстания, том I, 1870-1876
Центрираме този цитат. Той ще ни служи като компас и наръчник по време на цялата мислена обиколка из Копривщица.
Градче „като кутийка”
Заставаме насред централния площад и се озъртаме за туристическия информационен център. Там можете да получите печатче за книжката „100 национални туристически обекта”, а в „Купчийницата” отляво – да си закупите билети за музеите. Цената на посещение в един музей е 4 лв., а комбинирания билет, който включва посещение на почти всички обекти (освен Ослековата къща и къщата на Найден Геров) е 6 лв., за студенти – 3 лв. За чуждестранните туристи ИЦ разполага с гидове, говорещи руски, английски и френски.
На две магазинчета разстояние пък можете да си закупите марки за книжката, дървени саби, инструктирани пистолети, миниатюрни шишенца розово масло и всевъзмжони сувенири.
Разузнавателна разходка „там, където най-работните пътища са широки таман две педи...”
Откъдето и да потеглите, докато направите 30-40 крачки (образно казано, тъй като калдъръмените улички значително забавят крачките), ще се озовете пред някой от обектите. Къщите музеи на тази „паплач от деятели и родолюбци” – Любен Каравелов, Димчо Дебелянов, Тодор Каблешков, Георги Бенковски, Ненчо Палавеев, Яко Доросиев, Найден Геров – изглеждат сякаш умишлено съразмерно разпръснати из почти цялото градче на картата, която получихме безплатно от „Купчийницата”. Ако имате достатъчно време и желание, опитайте се да разгледате абсолютно всичко и да не пропускате детайлите. Освен, че ще научите наименованията на редица предмети, за които вероятно не сте чували, ще имате възможност да вдишате дълбоко от чистата и предана любов към родното, докато се разхождате из тесните уютни помещения.
В града е създадено едно от първите взаимни училища в България и първото класно училище, където са идвали да учат деца дори от големи градове като София и Пловдив. В музея-постоянна изложба „Копривщица – просветен център през Възраждането” може да видите възстановки на тогавашната училищна обстановка.
Ако сред останалите посетители в обекта има ученици, пред вас ще се открие контраста в материалната база и училищните навици на сегашните и миналите поколения.
- Мамо, мамо, а как са си поправяли грешките на тази дъска? – пита малко русокосо момиченце
- Много лесно, те са пишели с тебешир.
- С тебешир? Но нали само се рисува с тебешир, как са писали?
Историте за появата на Копривщица и етимологията на името на града са много и най-разнообразни. Предварително бяхме прочели част от версиите и си бяхме поставили за задача да разпитаме местните в търсене на истината. Но, както и ние си мислехме, и те бяха твърде несигурни във версиите си. „В историите, които са предавани от уста на уста, в легендите и митовете, няма нищо сигурно и точно” – каза ни един от участниците във въстановката малко преди събитието – „Всичко зависи от това кой ти ги е разказал и как го е доукрасил.”
Макар възникването на града да си остава спорен въпрос, силните традиции и отнището на българския бит със сигурност са налице.
Направи ми впечатление табела над кабинета на градска зъболекарка „Доктор (фамилия), зъболекар”, с превод и на английски „Dentist” – буквите са издълбани в дървен къс с традиционен български шрифт. Както споменах по-горе, калдаръмените улички са изцяло запазени и непроменени (не ми се мисли какво би правила дама на високи токчета тук). Всички кафенета, заведения за бързо хранене и тем подобни също носят народни имена.
"Hola, Bulgaria!"
За засилващия се интерес на европейските нации към българските бит, начин на живот и култура свидетелстват възхвалите, които си позволих да прочета в книгите за гости, разположени в почти всеки един музей. Според статистиката, която сама си направих в следствие на написаното, възрожденското градче е посещавано предимно от французи и испанци, но също от доста румънци и гърци (по време на нашата визита имаше голяма френска група, наела гид, който ги запознаваше с историята на града и културното наследство). Ето някои от писмата:
17-годишно германско момиче пък споделя, че се чувства горда, когато открива нещо ново от европейската история. България е осемнадесетатата държава, което девойката е посетила.
Възстановката – урок по история на живо
Представлението събра на малкия площад над 2000 души от всички краища на България. Пресъздаде се епизода от подготовката на бунта през първата пушка, пукнала на мостчето, завършвайки с кървавото писмо на Каблешков. Освен историческите личности, в събитието участваха и много дечица (всички от местното читалище в Копривщица), облечени в народни носии.
Една млада майка с момченце стоеше от едната ми страна и през цялото време разказваше на детето какво и защо се случва. „Ето тези с червените шапки и сините дрехи са турците... сега отиват да арестуват Тодор Каблешков в дома му, но няма да го намерят!”
От другата ми стана пък мъж на средна възраст снимаше с ентусиазъм актьорите и разказваше, че има племенници в Швейцария, които са чистокръвни българи, но никога не са стъпвали в родината си. Той обещал да им прати снимки от събитието, защото проявили интерес към българската култура и история.
Сигурно вече сте го прочели по страниците на почти всички медии и информационни агенции, но наистина събитието беше впечатляващо. Макар до началото му да бях сгушена в зимното си яке с вълнените ръкавици на ръцете, по време на сюжетната линия наистина забравих не само за студа, а най-вече за факта, че са изминали цели 140 години от деня, в който всичко това е било реалност – борба на живот и смърт.
„От любов към родното...”
Опитахме да се доберем до някои от главните персонажи, да завържем разговор с тях и да получим отговори на въпросите, които си бяхме подготвили, и на такива, които възникнаха у нас по време на видяното. Интересно ни беше например да знаем дали всички от тях са копривщенци и имат родствени връзки с реалните участници във въстанието, както се твърдеше в някои източници. Оказа се, че всъщност те са доброволци от градове, разпръснати из цяла България. Обединява ги национално дружество ”Традиция” – патриотична и културно-просветна общност на граждани, проявяващи интерес към традициите във въоръжените сили, историческото оръжие и военните символи. Дружеството има 34 клуба в различни градове. Избирането по персонажи става на няколко принципа: визия (да е близка до тази на героя), опит в други възстановки, определени типажи, които се търсят. Доброволците сами трябва да осигурят облеклото и аксесоарите си.
- Но не е ли прекалено скъпо, как ги намирате – попитахме ние.
- Понякога си ги шием. В някои случаи общината, в която се провеждат възстановките, ни възстановява част от парите – по тяхна преценка. Наистина е трудно, изискват се не само пари, но и време. Докато намерим костюмите, докато ги направим по мярка... Наистина трябва да си голям ентусиаст и да обичаш българското. Ние от любов към родината го правим, просто е удоволствие и предизвикателство за нас...”
Както заедно установихме – забележителни са не само уникалните костюми и гърмежите на пушките. Хъсът, с който актьорите пресъздават сцените, любовта към историята, четяща се в погледите им, контрастите в това малко градче с голяма история... Необяснимо!
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
