Автобусът от Косовска Митровица до Прищина е от онези автобуси, в които шофьорът изпушва две кутии цигари за час и половина път, спира на всеки километър (оттук до края на света) и непрестанно обявява разни неща на висок глас (явно за пътниците, обаче само за албаноговорящите пътници).

Още с пристигането си в Прищина се нахвърлихме на топлите закуски, които изглеждаха и ухаеха просто неустоимо. Баниците бяха предимно с кайма, а хрупкавите бутер кроасани ще останат завинаги светъл спомен за мен.

Според мен един ден е достатъчен, за да разгледаш Прищина. Минахме през Косовския музей, който се намира в близост до паметника на албанския национален герой Скендербег, в центъра на града. На първия етаж има наредени (предимно по пода) в една зала древни археологически находки от региона, а на втория е спретнат нещо като кът на НАТО. Във фотографии и изрезки от вестници е проследена историята на обявяването на независимостта на Косово, като съответните почести са отдадени на Бил Клинтън, Уесли Кларк, Тони Блеър и други политици, подкрепили Косово. Някои от снимките са доста брутални – обезглавени тела, изтичащи мозъци... Изложени са и наръч оръжия, както и един мотор.

Има и етнографски музей, който не посетихме, но чухме, че има сбирка от черги, мебели и други предмети, подобни на всички възрожденски балкански къщи.

Една от забележителностите, които не са за изпускане в косовската столица, е паметникът на Бил Клинтън. Позлатената статуя е открита от самия Клинтън през 2009 г. Намира се на булевард „Бил Клинтън“, а недалеч е надписът от гигантски букви „NEWBORN” (Новороден). Върху буквите можете да видите знамената на държавите, признали независимостта на Косово, включително и българското.

В покрайнините на Прищина се намира Косово поле, от което идва и името на държавата. Ще го познаете по паметника, напомнящ малко на мемориала на връх Шипка. По време на битката при Косово поле на 15 юни 1389 г. тук загиват предводителите както на сръбската, така и на османската войска. Монументът се намира на мястото, където е убит сръбският княз Лазар Хребелянович. На входа има полиция, която записва данните от паспортите на посетителите. Стълбите в паметника също са подобни на тези на Шипка, с тази подробност, че вътре е тъмно и няма нито една крушка. А от върха се разкрива чудесна гледка на околността с новите квартали на Прищина в далечината. Има и схема, от която човек може да се ориентира за развитието на боя, ако е позабравил уроците от учебниците по история.

Пак отвисоко, но малко встрани ще видите друг мемориал - подобен на джамия без минаре. Той е издигнат на мястото, където се смята, че е загинал османският владетел Мурад.

Като цяло впечатленията ми от Прищина са за голям, шумен, мръсен и пренаселен град. Прави впечатление колко много деца с раници и разхождащи се по улиците младежи има. Всъщност, те са не само в Прищина, а навсякъде в Косово - близо 60% от косоварите са на възраст до 25 години. Това обяснява нещата.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук!