Който го е страх от баби, не ходи в гората

  • Който го е страх от баби, не ходи в гората
    Който го е страх от баби, не ходи в гората

Който го е страх от мечки, не ходи в гората. А който го е страх от баби – също да не ходи там.

Горите са сборище на онези градски (и по-рядко – базирани в селата) баби, които всяка събота и неделя сутрин връзват връзките на яркожълтите си гуменки, нарамват планинарските щеки, слагат сандвич и очилата за близко виждане (за всеки случай) в раницата и плъзват из крайградските планини.

10-годишният ми опит в обикаляне на горски маршрути от всякаква сложност ме е срещал с хиляди баби-планинарки. Като хора дружелюбни и общителни, те винаги проявяват любопитство откъде и накъде отивате, както и откъде-накъде отивате там.

Баба вместо карта

Лято, неделя късен следобед. Опитваме се да стигнем от Панчарево до Лозен през Лозенска планина край София. Табели няма. Чувство за ориентация у нас – също. Срещаме баби в гората и ги питаме за пътя, а те като почват да ни обясняват с местности - „При онази местност свивате вляво, после ходите нагоре до другата местност...“. А то като стъпваш за пръв път из тези пътеки, как да знаеш кое коя местност е? Добре, че накрая срещнахме един дядо, та да ни обясни като хората. Извод: не ползвайте баби вместо карта.

Баби във форма

Вторият ден на Великден. Хващаме влака Пловдив-Асеновград в 7:30 часа сутринта. Очаквано – вътре само баби-туристки. Питаме ги как се стига през планината от Асеновград до Бачково и те предлагат да ни заведат. Чудесно. Само дето ако бяхме се загледали по-внимателно в тези баби на по 60+ години, щяхме да забележим, че краката им са като на 20-годишни – дълги, стройни и здрави. Като ни прекараха през едни баири с над 45-градусов наклон, едни ронещи се улеи - разказаха ни играта! Само в далечината между клоните се мяркаха цветните им шапки. Поне учтиво ни изчакваха да ги настигнем запъхтени.

Извод? Баби във форма не ползвайте за водачи, освен ако и вие не сте в отлична форма.

Баби-словоохотливки

Почти всички баби-планинарки с преголямо удоволствие ще ви споделят живота си, живота на децата си, на съседите, на кучето и на ей тая курабийка, дето си я хапват. „Малко е прегоряла, но това е защото докато ги пекох, дойде Цеца от съседния вход, да вземе рецептата за ланшната туршия, а в същото време чуваме долу пристига линейка, а почва и сериалът. И то кое по-напред да мислиш!“.

Веднъж ни се случи една баба Мария да ни сподели за всички (както ни се стори) любими манджи на дядо Митко, за целия сложен живот на пчелите, които гледа, както и как точно си обича таратора. В бъбренето, разбира се, няма нищо лошо. Дори е много приятно, мен ако питате. Стига да обичате да слушате. Или да можете да си поемете дъх и да отговаряте.