Един от най-интересните средновековни обекти, разположени на територията на България, е крепостта “Баба Вида”.

Известна още с името “Бабини Видини кули” , тя се намира на северозападния бряг на големия завой на река Дунав при град Видин. Счита се, че именно тя е единствената изцяло запазена крепост в страната, като в миналото е служила за замък на местния владетел (през Средновековието).

Крепостта е претърпяла най-големи промени по времето на цар Иван Срацимир, когато е укрепена и разширена, а в наши дни по-голямата част от сградите, построени тогава, са запазили целостта си. Крепостните съоръжения включват: 2 пояса защитни стени, разположени в 2 концентрични четириъгълника; 4 кули; 4 бастиона; кули за наблюдение и стрелба. В северния връх на вътрешните стени се намира Срацимировата кула, която е висока 16 метра и е най-добре  запазената кула на територията на крепостта.

Външните стени са опасани с ров  с вода, който е широк 12 метра и дълбок 6 метра. Над него някога е имало подвижен мост, който днес е заменен с каменен и води към входната кула на крепостта. Между вътрешните стени е обособен малък вътрешен двор, а между двата пояса стени – външен. Общата площ на крепостта е около 5 дка (9.5 дка с рова), като ширината ѝ е около 65 м, а дължината – 80 м.

Крепостта “Баба Вида” е обект, който, определено, си струва да бъде посетен, тъй като, освен внушителна постройка, тя е и място с интересна предистория. Тук, където е изградена крепостта, преди това се е издигала древноримската крепост Бонония. Строена през ІІІ век, от нея най-добре е запазена основата на източната ъглова кула.

Смята се, че първите строителни дейности по изграждането на средновековната крепост датират още от края на Първото българско царство (като строежът на същинската крепост започнал през X век). Според достигналите до наши дни сведени, крепостта е претърпяла 8-месечна обсада от византийските войски (водени от император Василий ІІ) през 1003 г., която в крайна сметка завършва благоприятно за византийците. От този период, за съжаление, не е останало много – най-запазени са стената и  кулите, гледащи към река Дунав.

По време на Второто българско царство, крепостта е най-важното укрепление в цяла Северозападна България. Сегашният си вид тя придобива при управлението на  цар Иван Срацимир (управлявал Видинското царство), който я ползвал като  феодален замък.

След края на XVIII крепостта “Баба Вида” престава да се използва  за отбранителни цели. Вместо това тук се помещавали оръжеен склад и затвор, като и до днес е запазена бесилката  на  затвора,  намираща се при южния ъгъл на крепостта.

От 1958 г. насам крепостта “Баба Вида” е отворена за посещения, като през 1964 г. е обявена за паметник на културата с национално значение. Тъй като днешният статут на мястото е крепост-музей, то в него се опазват и представят находки и сведения, свързани с историята на  замъка. Тук се правят и възстановки, пресъздаващи някогашната обстановка в крепостта. През 1964 г. е изградена и сцена за летен театър с 350 места, която днес е домакин на фестивала “Видински театрални  дни”. Често тук се организират и художествени изложби, които обикновено се помещават в двора.

Крепостта “Баба Вида” е най-посещаваната забележителност във Видин и района, като според статистиката всеки уикенд тук идват около 300-400 туристи. Тя е част от Стоте национални туристически обекта.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!