Кристалният дворец в мадридския парк Ретиро е символ на културната еволюция. Сред многото му трансформации, един от най-забележителните моменти в неговата история се случва през 2006 г., когато южнокорейската художничка Kimsooja разкрива инсталацията си „Да дишаш – огледална жена“. Известен още като „Стаята на дъгата“ , този шедьовър превръща двореца в неземно пространство, където слънчевата светлина се разпада на безброй спектрални цветове, потапяйки посетителите в калейдоскоп от нюанси. Това хипнотизиращо произведение на изкуството пленява въображението на целия свят по това време и продължава да вдъхва страхопочитание чрез снимки, които все още се споделят широко в социалните медии.
Днес Кристалният дворец е затворен за основен ремонт до 2027 г., запазвайки както спомените от този магически момент, така и обещанието за бъдещи трансформации. За да разберем наистина значението на Rainbow Room и текущата реставрация, първо трябва да се върнем назад към необикновената история на тази сграда, започнала през 1887 г., когато Испания все още мечтае за екзотични растения от далечни колонии, а архитектите тъкмо започват да проучват възможностите на желязото и стъклото.
Историята на Кристалния дворец
Кристалният дворец или Palacio de Cristal е емблематична част от парка Буен Ретиро в Мадрид от завършването му през 1887 г. Проектиран от известния архитект Рикардо Веласкес Боско, той първоначално е построен, за да покаже флората и фауната на Филипините по време на Общото изложение de las Islas Filipinas, колониална изложба, подчертаваща Испания отвъдморски територии. Вдъхновен от лондонския Кристален дворец, Веласкес Боско създава структура, където технологичните иновации срещат артистичната елегантност.
Трудно е да се повярва днес, но целият дворец е сглобен и завършен само за пет месеца - забележително архитектурно постижение, дори и по съвременните стандарти. Всъщност проектът е проектиран с оглед на мобилността, което позволява дворецът да бъде демонтиран и преместен, ако е необходимо. Оттогава обаче дворецът е останал на първоначалното си място.
Въпреки че първоначално е замислен като колониална оранжерия, Кристалният дворец се е развил, за да отговори на културните и артистични нужди на града. През годините той е бил домакин на изложби на екзотични растения, служил е като място на историческия парламентарен вот през 1936 г. за президент на испанската република и в крайна сметка се е превърнал в място за изложби на съвременно изкуство под Museo Nacional Centro de Arte Reina Sofía.
Инсталация на Rainbow Room
През пролетта на 2006 г. Кристалният дворец в Мадрид претърпя толкова незабравима трансформация, че се празнува и днес. Корейският художник Kimsooja преосмисли архитектурата на двореца от стъкло и желязо, потапяйки посетителите в многоизмерно изживяване на светлина, звук и пространство.
Сърцето на инсталацията на Kimsooja, озаглавена „Да дишаш — огледална жена“ , беше взаимодействието между естествената светлина и отразяващите повърхности. Тя покри 14 000-те стъклени панела на двореца с прозрачен дифракционен филм – същият материал, който придава на компактдисковете техния преливащ блясък. Когато слънчевата светлина преминава през тази призма, тя се разпада на безброй спектрални цветове, изпълвайки въздуха с ефирна светлина.
Под всичко това огледалните подове усилваха калейдоскопичния ефект, създавайки илюзията за безкрайно пространство. Въздействието беше толкова силно, че мнозина описаха чувството, сякаш се носят в гигантски сапунен мехур или преминават през сън.
Може би най-финият, но дълбоко вълнуващ елемент от инсталацията беше нейният звуков пейзаж. В цялото пространство посетителите можеха да чуят нежния ритъм на записаното дишане на Kimsooja, уловен по време на нейното изпълнение „The Weaving Factory“. Този прост, човешки звук - вдишване, издишване, вдишване, издишване - добави интимен слой към космическия спектакъл, напомняйки на зрителите, че дори най-трансцендентните преживявания се основават на нашата споделена човечност.
Въздействието на инсталацията надхвърли тримесечния период. Снимките на Rainbow Room се разпространиха по целия свят, много преди думата „вирусен“ да стане обичайна. Критиците похвалиха „Да дишаш — Жена от огледало“ за неговата трансформираща сила и способността да ангажира публиката на множество сетивни нива.
Някои посетители отбелязват, че дори когато няма инсталация, те се оказват, че гледат на Кристалния дворец по различен начин – търсят пречупвания на дъгата в стъклата му или забелязват как светлината играе върху желязната му рамка. Това е може би най-трайният подарък на Кимсуджа: да ни научи да виждаме необикновения потенциал в привидно обикновени пространства.
Текущото затваряне на Кристалния дворец
Кристалният дворец в момента е затворен за обществеността, тъй като е в процес на основен ремонт. Този амбициозен проект, който трябва да продължи до 2027 г. , има за цел да запази структурната и естетическа цялост на тази забележителност от 19-ти век.
Решението за затваряне на двореца беше взето през 2023 г., след като бяха идентифицирани няколко структурни проблема. Щателна проверка разкри критични проблеми с желязната рамка и стъкления корпус, като и двете показват значително износване и разкъсване след повече от век излагане на елементите. Появиха се и опасения за безопасността, включително падащи отломки, което наложи спешни действия за защита на посетителите и запазване на сградата. Проектът за реставрация, с бюджет над 7,4 милиона евро, е едновременно обширен и важен.
Въпреки че затварянето е временна загуба както за местните, така и за туристите, това е необходима стъпка, за да се гарантира бъдещето на двореца. Междувременно паркът Retiro остава отворен, като предлага на посетителите възможността да се възхищават на емблематичния силует на Кристалния дворец отвън.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!