Лакатник: Скалите, които бяха дъно на море

  • Лакатник: Скалите, които бяха дъно на море
    Лакатник: Скалите, които бяха дъно на море
  • Лакатник: Скалите, които бяха дъно на море
    Лакатник: Скалите, които бяха дъно на море
  • Лакатник: Скалите, които бяха дъно на море
    Лакатник: Скалите, които бяха дъно на море
  • Лакатник: Скалите, които бяха дъно на море
    Лакатник: Скалите, които бяха дъно на море

Със сигурност поне веднъж сте чували за село Лакатник или пък за едноименната гара в Искърското дефиле. Мястото е прословуто в обществото на запалените катерачи. От друга страна, в околността не е изключено да срещнете група спелеолози, тъй като тук има богат избор на пещери. Донякъде ви подсказахме. Сега ще ви издадем една тайна - не е нужно до се числите към нито една от тези групи. В действителност Лакатник е едно изключително достъпно и приятно за разходка място. Районът впечатлява със застрашително издигащите се скални масиви. Тук денивелацията е внушителна. Още по-учудващ обаче е фактът, че изкачването до най-високата точка на това място става за много кратко време. Ако не обичате да бързате, това пътешествие, съпроводено с приятна почивка, би ви отнело само някакви си два часа.

Сега може да ви споделим малко информация за морфологичния строеж на тези формации. Лакатнишките скали, както всъщност и почти цяла България, някога са се намирали на морското дъно. Те представляват варовици, образувани от отложените останки на морски животни. Ако се загледате в структурата на скалите, не е изключено да забележите миди, охлювчета и други типични за морето обитатели. А дори и може и да се сдобиете с атрактивен трофей.

Най-подходящият сезон за посещение на Лакатник може би е пролетта. Издигайки се във височина, ще се насладите на интересна смесица от варовикови скали и свежа зеленина, а и температурите ще са подходящи за един приятен излет. Неслучайно споменавам климатичните условия, тъй като пътеката, която ще ни отведе до най-високата точка от нашето пътешествие, минава по открити части и директните лъчи едва ли ще ви се понравят.

Е, който и сезон да изберете, гледката отгоре ще ви хареса. Най-крайната точка на нашата разходка e паметникът на загиналите участници в Септемврийското въстание. Няма да навлизам в подробности за този паметник - мисля, че по-интересна ще ви е невероятната картина, която се разкрива отгоре. Отсреща се вижда село Лакатник, сгушено сред планинските хълмчета. Долу буйно протича река Искър, а автомобилите, движещи се по пътя, изглеждат като малките колички, с които всички сме си играли като деца.

Определено атракция представлява намиращата се в района пещера Темната дупка. Ако имате желание да посетите неблагоустроена, но достъпна дупка, како казват запалените пещерняци, това е вашият шанс. Достъпна, разбира се, донякъде, защото тук има и проходи, които изискват специална екипировка и познания от страна на посетителите. А общата й дължина се предполага, че е около 9000 м. Безпроблемно обаче се стига до малко езерце в една начална галерия на пещерата. Съвсем близо до входа има и подземен водопад, който със сигурност ще ви впечатли. За всеки случай обаче най-добре е да имате придружител, който е влизал вече в пещера и може да се ориентира.

Интерес също представлява Житолюб, който се намира в самото начало на пътеката за скалите. Той много прилича на малко водопадче, но истината е друга - всъщност сме изправени пред един обилен карстов извор, който води началото си от същите тези води, течащи в пещера Темната дупка. Стана ли ви интересно?

Дотук много удобен е железопътният транспорт, ако идвате от София или някоя друга близка точка. Може да стигнете и с автомобил по пътя София-Мездра. Каквото и да изберете със сигурност ще се насладите на страхотни гледки в Искърското дефиле.