Лазаровден е християнски празник, посветен на Лазар от Витания и неговото чудотворно възкресение от Иисус Христос и отбелязван в съботата преди празника Цветница и Страстната седмица. По традиция на Лазаровден се откъсват зелени върбови клонки, които ще красят вратите на следващия ден — Връбница (Цветница). Според Новия Завет Лазар e ученик на Христос и брат на Мартa и Мария-Магдалина, кoготo Исус извежда от гроба и възвръща към живот. Бог казва „Лазаре, стани!“, и съживява Лазар, който излиза от гробницата си. Според преданието Лазар живее още 30 години и умира като епископ на гр. Китон на остров Кипър. Самото име на светеца е символ на здраве и дълголетие.
Празникът е известен и с имената Лазарница, Лазар, Лазарова събота Лазаровден се отбелязва в чест на нивите, пасищата и гората, тъй като св. Лазар е повелител на горите и шумаците, който със своята балтия (брадва) разчиства земята, за да могат хората да посеят своите ниви.
На този ден се изпълняват обичаят лазаруване и поминалните обреди (почитането на паметта на починалите). Според вярванията в Североизточна България на Връбница "разпускат, пускат умрелите" от гробовете. За да засвидетелстват почитта си към тях, устройва се Лазарската задушница. В навечерието на Лазаровден жените ходят на гробището, прекадавят и преливат с вино гробовете на своите близки и раздават за душите им рангелов кравай (традиционен хляб), жито. Същата вечер или на Лазаровден всяка стопанка раздава в селото просфори (малки питки квасен хляб, използван в православни и католически литургии), съобразно с броя на починалите, но винаги нечетно число.
Основният традиционен обичай на Лазаровден е лазаруването. В него участват млади неомъжени жени, наричани лазарки– девойки, които навлизат в моминска възраст. Вярва се, че ако една мома не лазарува, тя не може да се момее като останалите и следователно по-късно да се омъжи. Всяка девойка може да бъде лазарка само веднъж през живота си.
Подготовката за лазаруването започва от средата на Великия пост, когато лазарките започват да се събират и да разучават с по-възрастни жени специфичните лазарски песни. Самото лазаруване има сходства с коледуването – лазарките обикалят къщите в селото, пеят обредни лазарски песни и благославят за здраве, щастие и берекет, обличат се в традиционни дрехи. В по-големите села лазарките се разделят на няколко групи от по 10 – 20 момичета, като всяка група ще обхожда на празника определена територия, така че на едно място да не идват два пъти лазарки.
Две от девойките носят кошнички, в които събират белите яйца, които домакините им даряват, а други две влизат в мъжки роли като носят криваци – обичайно атрибут само на мъжете. Когато влязат в нечий двор, те издигат криваците, а останалите ги заобикалят в кръг. Четири от лазарките изпълняват ритуални танци, докато другите пеят лазарски песни. Те са изключително разнообразни и се отличават по места, но като цяло традицията навсякъде е да има песни, които са специално наречени за всеки отделен член на семейството (мома, момък, дете и др.), както и за всяка обществена позиция (учител, духовник, бей и др.). Лазарски песни се пеят дори и на случайно срещнат по пътя пътник. Тях младите девойки разучават от тези, които са били лазарки предишните години.
В двора на всяка къща лазарките започват с песен, посветена на дома и домакинството, които също се различават според благосъстоянието и общественото положение на собствениците. Първо са пеели за стопанина на къщата, а след това за всички останали. Най-многобройни и разнообразни са песните за момата в дома. По съдържание те почти винаги са любовни. По тази причина има песни, посветени и на градината в къщата, която е била неразривно свързана с моминските вълнения на девойката, с нейните чувства и копнежи. На най-личната мома в цялото село се пее специална обредна песен, по време на която в танца се включват всички лазарки.В края на деня лазарките се разделят като се уговарят къде да се съберат за обредите на Цветница.
Празникът зарежда всички с пролетно настроение. Вярвало се, че изречените думи на този ден притежават магическа сила. Словата помагат на девойките да станат жени, а също така помагат и на пролетта да замени зимата. Съществува народно поверие, че девойка, която е лазарувала, не може да бъде похитена от змей. В Източна Тракия легендата за Змейовата невеста е била широко разпространена. Тя разказва за девойка, която отивала с родителите си на събор в съседното село, но по пътя дотам ожаднява и спряла да пие вода на един кладенец, въпреки предупреждението на баща й, че мястото било "лошаво". Тогава дошъл един змей и й предложил да му пристане, като й обещал несметни богатства. Девойката се изплашила, настигнала майка си и татко си, без да им разкаже нищо за това, което се е случило. След като съборът приключил, тя се подчинила на изкушението и пристанала на змея. След време обаче й домъчняло за близките й и го помолил да я пусне, за да ги види. Пуснал я той на същото място и по същото време от годината, но за нещастие, докато живеела с него, на Змейовата невеста й била пораснала опашка. Когато чула песните на момите, тя с ужас започнала да се опитва да се отърве от нея, но без успех. От отчаяние, че приятелките й ще я видят така, по устните й се появила кървава пяна и сърцето й се пръснало от страх. Погребали я до кладенеца и всяка година на същото място играели хоро в нейна памет, но несключено. Танцът нарекли "боеник", а девойките, които го изпълняват - "лазарки".
По традиция на Лазаровден се откъсват зелени върбови клонки, които се поставят на следващия ден – Връбница (Цветница) да красят вратите.
Имен ден на празнуват: Лазар, Лазо, Лазарина, Лалка, Лалко, Лало, Лальо, Лалю, Лъчезар, Лъчезара
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
