Катедралата Лас Лахас (в превод „скалите”) се намира в Южна Колумбия – в департамен Нариньо.

Тя е издигната на един от склоновете на дълбокия каньон на река Гуаитара, като до нея се стига по каменен мост над пропастта – така всъщност едната ѝ половина представлява преминаващ през пропастта мост, а другата е „подпряна” на скала.

Лас Лахас е построена в неоготически стил и в периода 1916-1949 г. на мястото на по-стар параклис, като средствата за строежа са дарени от жителите на околността. През 1954 г. Ватикана предоставя на Лас Лахас привилегирования статут на базилика.

Историята за това свято място започва през далечната 1745 г., когато в градчето Потоси живеела индианката Мария Муесес де Киньонес. Тя имала глухоняма дъщеря – Роза. Мария често ходела с дъщеря си до близкия град, като пътят ѝ преминавал покрай една пещера. Един ден жената се уморила и спряла до пещерата да си почине. През това време Роза влязла в пещерата и извикала, че вижда жена с дете в ръце. Не е ясно как станало това чудо и момичето проговорило, но майка и не обърнала внимание на думите и за жената и детето.

След няколко дни момичето изчезнало и никой не успял да я открие. Тогава майката решила да отиде до пещерата и я намерила там, застанала до изображение на Дева Мария с Исус в ръце, сякаш нарисувано на стената. От тогава Мария и Роза започнали постоянно да носят цветя и свещи в пещерата, и да се молят пред изображението, но без да казват на никого. Не след дълго обаче с Роза се разболяла и починала. Сломената от скръб майка отнесла тялото на дъщеря си в пещерата, и започнала да се моли на Дева Мария да и върнете детето. Чудото станало и дъщеря ѝ оживяла. Това не останало скрито от населението и историята за пещерата и чудотворният образ на Дева Мария се разчула. Така това място станало средище на поклонници.

За първи път случката е документирана от францисканския монах Хуан де Санта Гертрудис, пътешествал из Нова Гранада, както са се наричали тези земи тогава, в периода 1756-1762 г. В катедралата, изградена през 1916 г., основната светиня е изображението на скалата. Към първоначалното изображение на Дева Мария и младенеца са добавени корони, а в ляво и дясно от тях – изображения на Св. Доминик и Св. Франциск.

В пещерата наистина може да се види загадъчен скален портрет на Мадоната с младенеца, но как всъщност се е появил – никой не знае. След изследването на рисунката не са били намерени следи от бои, нито пък било установено това да са пигменти на скалата. Взетата скална мостра показала, че пигментът е проникнал в камъка на дълбочина повече от 1-1,5 м, но как точно е станало това, и до днес си остава загадка.

Няма как да знаем дали има истина в тази легенда, но мястото е свято, и винаги има хора, дошли с надежда за изцеление.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!