Легендата за Трапезица

  • Легендата за Трапезица
    Легендата за Трапезица

Трапезица е вторият по значение укрепен хълм на старата българска столица Търново. За произхода на името му има две версии – от думата трапеза или от трапец (заради формата, която има  укреплението).

Поради факта, че крепостта е част от старата столица Търново, тук са построени много и красиво украсени църкви и сгради. На този хълм зад дебели крепостни стени се намирали главните църковни сгради на столицата, както и резиденцията на патриарха.

В началото на XX в. при археологически разкопки са намерени основите на поне 17 църкви, всяка от тях богато украсена и тясно свързана с българската история. В една от тях за няколко века са били приютявани мощите на Св. Иван Рилски, преди да бъдат преместени в Рилския манастир.

Откритията сочат, че на Трапезица са живеели богати и знатни хора, обитавали великолепни къщи със забележителна архитектура. Крепостта била свързана с тази на хълма Царевец чрез мост, до който се стигало по път, изсечен в скалите. Естествената укрепеност на Трапезица била главната защита на хълма – от три страни той е заобиколен от буйните води на река Янтра. Четири входа водели до вътрешността на крепостта, като главен бил южният. Част от южната порта е запазена и до днес.

Легенда разказва, че в крепостта била царската монетарница. Намирала се до южния вход при Царева стъпка. Под нея имало подземие, в което се пазело царското съкровище. Ходникът бил покрит с каменна плоча. Надолу водели стълби до желязна врата. Само царят и пазителят на хазната знаели тайната на вратата. Пред нея имало ниши, където стояли скрити стражите. Когато турците нахлули, цар Иван Шишман заповядал всичко да бъде пренесено в подземието-машините за сечене на пари, суровото злато и всички монети. Пълната съкровищница била затворена, а царят заповядал да се срине монетарницата, като на мястото останали само купища камъни. Входът бил под камък на ос-той се завъртал и се откривала каменната плоча. Под нея били стълбите към желязната врата, а тайната за камъка знаел само Иван Шишман.