Зеленото вече е нащъкало по полето, а просналите се от двете му страни сивеещи планински вериги се опитват да скрият все още белеещите се в далечината върхове.

Шосето се перчи с хубавия си асфалт и колата ни с удоволствие се движи по гърбината му от София към Пирот. Малко след Драгоман планинските вериги се събират и сякаш се опитват да защипят шосето, но то не се дава. Докато се усетим, минаваме граничен пункт Калотина и набираме нагоре към Димитровград. След него планините пак се отдръпват и се появяват къщички с червени керемидени покриви, зашумени сред раззеленени плодни дръвчета. Нови надлези извиват гърбините си над нова магистрала и отбиват шосето към всяко селце. Житото – зелена коприна – блести целунато от слънцето. Радост за душата!

Табелата за Суковски манастир, завой в ляво и не след дълго сме пред манастира. Идваме да купим специална икона за наши приятели. Когато за първи път посетихме манастира, купихме такава и я окачихме на входната врата да пази дома ни от лошотии.

А днес е хубав ден! По пътя след Суковския манастир, през ждрелото, та до Погановския манастир „Йоан Богослов“ слънцето се усмихнало в пролетната резеда и ти се иска денят да не свършва.

Пристигаме в Пирот и се отправяме към прословутия му пазар. Въпреки, че не е събота, тук е много оживено. Сергиите са отрупани с всички пролетни зеленчуци, яйца и цветя като в райски градини. Е, такова многообразие (и ниски цени) няма по софийските пазари!

Отправяме се към реката. Не разбирам защо са я кръстили Нишава, като не само шава, но е доста широка и бързотечна. Бреговете й са широки и искрящи от зелена трева, а високо над тях, между големите зашумени липи се промушват калдъръмени алеи с пейки, по които са насядали хора и се радват на пролетното слънце. (Трябва да дойдем тук отново, когато липите поръсят реката с медното си ухание!)

Тръгваме под сенките на безкрайната крайречна алея, свиваме по бял мост над реката и сякаш попадаме в друго населено място, което няма нищо общо със старичките, тромави едно- и двуетажни къщи в централната част на Пирот. Цял квартал с дълги двуетажни блокчета с еднофамилни жилища, а пред всяка входна врата – малко дворче. Тук няма високи зидове, а ниски, зелени редици от подрязани в красиви форми декоративни храсти. Красотата на дворчето е според естетиката на стопаните му – разнообразие от зелени моравки, цветя и дървета.

До днес за нас Пирот беше градчето със съботния си Велики пазар с екологично чисти храни, с фестивала на сръбската скара, с мекиците на метър, с ръчно тъканите си килими, с Калето (крепостта на Момчил войвода), с манастирите край него – Суковски и Погановски (който е на над 600 години и е част от световното наследство на ЮНЕСКО). Днес открихме другото красиво лице на този малък, но с голямо стратегическо значение, сръбски град.

Текстът и снимките са изпратени от Нина Кръстева-Дудова. 

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!