Марлена де Бласи написва една книга за радостта от живота. „Любов в сърцето на Италия“ (Издателство „Слънце“) разказва как човек може да осъществи мечтите си без лични драми и безкрайни усилия за трупане на пари. И както обикновено, Марлена де Бласи успява да ни пренесе направо под лъчите на галещото слънце, да ни накара да усетим уханието на кафето и да усетим вкуса на италианската храна.

Прочетете откъс от „Любов в сърцето на Италия“, а в края научете как да спечелите книгата!

*

Надениците бяха опечени във фурната на пекаря по-рано през деня. Сега, набъбнали и хрупкави, все още в плитките си метални тави, се подгряват над жаравата на един мангал, а ароматът им възбужда глад и ароматизира площада. Наблизо, на друга маса, над газова горелки се мъдри голям чайник, пълен с нещо, което трябва да са галони местно червено вино. Цели портокали, набодени с карамфилчета, плуват в пурпурните му дълбини и една жена с кожена шапка и пуловер над престилката, стъпила на подвижна стълба, бърка виното с дълга дървена лъжица. Почти всички минаващи наоколо й казват едно и също: "Не го оставяй да кипне, Мариуча. Per carità, non farla bollire. За Бога, не го оставяй да кипне."

Мариуча се отнася ревниво към своята настойка. От време на време си говори през площадчето с мъжа с полентата, чийто меден казан - черен и очукан - благодарение на някаква стойка от ковано желязо виси над купчина червено-бяла пепел, пушеща насред малък кръг от камъни. Дълга бяла престилка обвива джинсите му и само една тениска на "Ю Ту" го предпазва от късния януарски следобед, тънкият й памук се изпъва на гърдите му, докато той бърка пикантната си каша с дръжка от метла, движейки я само в една посока. Бъркането на полента обратно на часовниковата стрелка е флирт с белята. Всеки умбриец ще ви го каже.

- Polenta incatenata stasera - казва той на Мариуча.

Полента във вериги довечера. Той сочи към голяма купа боб, която ще примеси към царевичното брашно, когато то се сгъсти и стане на гладка смес. Някое надарено с въображение око в някой минал век сигурно е измислило, че бял боб, промъкващ се в гъстия жълт пудинг, изглежда като верига. Как е станало така - това за умбрийците има по-малко значение от факта, че нещото се е запазило, и така ястието "полента във вериги" ще съществува винаги.

Едната страна на площадчето е обгърната от каменна стена, в която има ниска дървена врата. Зад вратата, надолу по половин крило стръмни стъпала се стига до едно грото - голяма пещера, преобразена в селска кухня, снабдена с генератор и осветление. Мраморна плоча, подпряна на магарета, служи като работна маса, сега засипана от брашнена вихрушка. Олио пуска мехурчета в два дълбоки тигана, сложени върху печка с дървени въглища. Тази вечер кухнята е сцена, където се бърка, точи и пържи хлебно тесто - всичко това се върши от жени, натъкмени в местната униформа, престилка на цветя и шал или пуловер, допълнена с противозимен аксесоар, като например плетена островърха шапка с пискюл или помпон, или пък вълнена забрадка. Тези жени живеят на метри от площадчето, някои от тях - в апартаменти, в къщите, разположени точно на площада. Но вместо да готвят сами, всяка у дома си, те предпочитат да се съберат в пещерата, за да готвят за селските празници или да консервират опадали плодове или купища домати, да сложат сиренето си да зрее и киснатите във вино свински бутове да се сушат.

Човек усеща, че кухнята служи на някакви други, по-симпатични цели, както клубът или барът, или стаята за игра на карти служат на мъжете им. Две от жените влизат сега в кухнята, носейки заедно тежък чувал брашно. Две други излизат, всяка държи своята страна на дървения сандък за вино, напълнен с току-що опечени плоски питки, казват им tortucce. След миг още една жена излиза от пещерната кухня, напълнената с хляб дървена щайга е закрепена по странен начин на главата й. Провирайки през тълпата разлюлените си широки хълбоци, с разгърден стар син пуловер, разкриващ гръд, достойна за Юнона, мека, кафява и преливаща над очертанията на роклята й, тя надава радостни викове. Един мъж захапва страничната част на пръста си - жест на желание или възхищение.

- Ciao, bellezza. Ciao, Miranda bella mia. Здравей, красавице, здравей красива Миранда - викат мъжете.

Миранда оставя хлебния си товар до надениците и тогава, за да подкладе колективната им развеселеност, накарва един от по-дребните мъже да стане, обещавайки му да го опече до смърт, ако не се държи прилично. Миранда е почти на седемдесет години, а мъжът, с когото се закача, е над осемдесет. И двамата ще ви кажат, че са по-млади сега, когато са стари, че добре живян живот се връща назад. Както единствената посока, в която да се бърка полентата, това е друга умбрийска истина. Истина намер 2.

*

Спечелете книгата „Любов в сърцето на Италия“ на Марлена де Бласи!

Как?

Довършете в коментар под статията тук изречението: „Италия е моята любов, защото...“.

Печелившия ще изтеглим чрез жребий и ще обявим на 17 септември 2014 г. във фейсбук страницата на Peika.bg. 

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!