Дафни Шелдрик е израснала в дивата природа на Кения – сред диви слонове, мангусти, лъвове, антилопи и носорози. Потопете се в атмосферата на детството й със следния откъс от книгата й „Любовта ми Африка“, а в края научете и как да спечелите книгата!
Като дете смятах, че е напълно естествено да отиваш на разходка в гората, придружаван от огромна свита от хора и животни. Когато излезехме от къщи – мама, татко, брат ми, сестрите ми и аз, редом с нас вървяха всичките ни кучета, импалата (вид африканска антилопа) Боб и водната коза Дейзи, а кафявата мангуста джудже Рики-Тики-Тави винаги тичаше най-отпред. Винаги в движение, любопитният Рики-Тики-Тави беше чудесно животинче и наш всеобщ любимец. Мангустите джуджета са месоядни и обичат яйца. За да счупят яйцето, те го търкалят до някое дърво или камък и го подхвърлят със задните си крака. Дразнехме Рики-Тики-Тави, като му подавахме топче за тенис на маса вместо яйце. Като не можеше да го счупи, той се вбесяваше и започваше да ръмжи гневно. После обаче животинчето отново започваше да цвърчи весело като птиче и тръгваше само да си търси храна – насекоми, влечуги и гризачи. Ушите му бяха малки, опашката – дълга, а крайниците – къси. Беше много общителен и държеше да се включва във всички наши дейности. Обичахме да го гушкаме под пуловерите си, за да го стоплим.
Ежедневните излети, жизнеността и веселото бърборене на семейството и животните до такава степен бяха част от живота ми, че от най-ранна възраст не изпитвам никакъв страх от животни. Както се оказало, аз съм познавала животните по-добре от собствената си сянка. Но това е стара семейна история. Била съм на около шестнадесет месеца, когато една сутрин съм се измъкнала на ярко огряната от слънцето веранда, следвана от собствената си сянка, и съм си втълпила, че нещо мрачно и тъмно се е лепнало за мен. Надала съм такъв рев, че всички наизскачали от стаите си. Майка ми се уплашила да не са ме нападнали отровни мравки, паяци или змии и ме прегледала щателно, но не открила никаква причина за поведението ми.
„Na lia bure. Плаче за нищо!“, потвърдил Сега, представител на племето кикую и наш готвач. „Какво има, Бечо?“, попитала майка им. (Бечо, съкратено от Бебчо, беше галеното ми име, преди да се роди сестра ми Бети.) Когато ме пуснала на земята, аз с ужас съм посочила сянката зад себе си. Тогава всички избухнали във весел смях, примесен с облекчение. „Бечо, дребосъче! Та това е сянката ти“, възкликнала Шейла. Странното е, че много живо си спомням първия път, когато съм обърнала внимание на сянката си. И до ден-днешен в съзнанието ми се е запечатало това ужасно чувство на страх от неизвестното.
Прочетете и интервю с Дафни Шелдрик.
Откъс от книгата на Дафни Шелдрик „Любовта ми Африка“, издателство Вакон. Спечелете книгата, като в коментар под статията споделите защо бихте посетили Африка. Победителят ще бъде обявен във фейсбук страницата на Peika.bg на 23 април 2013 г.
