Като се започне с първобитните хора от неолита, мине се през слуха, че Мадарският конник е навигационна карта за извънземните, и се стигне до съвсем истинските екстрасенси и лечители, които се заселват в пещерите в мадарските скали през 90-те години на миналия век – районът около този паметник не е спирал да бъде интересен на хората и да бъде смятан за зареден с някаква изключителна енергия. Независимо дали часовникът ви ще спре, ще се разходите по скалните венци или просто ще се насладите на това, което са ни оставили живелите преди хилядолетия тук, Мадара няма да ви разочарова.
Името на Мадара
Има две основни хипотези за това откъде идва името Мадара. Според едната е свързано с гръцката дума „мадарос“, която означава „плешив“, „гол“ (заради голите скали), а според поддръжниците на прабългарския произход на наименованието то означава "свещено място".
Пещерите, римските робовладелци и крепостите
В пещерите най-напред са живеели първобитни хора, след тях са се заселили и траките. На платото са открити две тракийски могили. От времето на Римската империя е римската вила – или по-точно цял набор от сгради, които са съставлявали имението на богат робовладелец. А от четвърти век до падането на България под османска власт тук се издига крепост.
Конникът
Безспорно звездата на комплекса е Мадарският конник. Образът е изсечен на 23 м височина в скалата и представлява конник в естествен ръст, който държи копие в едната си ръка, в краката му лежи победен лъв, а отзад го следва ловното му куче.
Според една легенда някога латински владетел ловувал в платото, но паднал от скалите и загинал. Близките му поръчали на виден майстор да го увековечи с релеф близо до лобното му място. Историците по-скоро свързват конника с хановете Аспарух, Крум и Тервел или с прабългарския бог Тангра.
Скалният манастир
Над 150 от пещерите в мадарските скали били превърнати в монашески килии, гробници, параклиси – и така през 14-ти век се появил един от най-големите скални манастири по българските земи. От него все още действащ днес е скалният параклис Свети Пантелеймон.
Оживление през 90-те години
Мадарският конник е използван като енергийно място и в по-ново време. През 1993 г. в пещерите край Мадара започват да живеят отшелници, лечители и екстрасенси. Твърди се, че самата Баба Ванга е посочила място на скалите край конника, където да бъде построен санаториум. А в една от пещерите се заселва писателят Тодор Ризников и заживява като пещерен човек – увит в меча кожа, с боздуган и копие в ръка.
Полезна информация
Националният историко-археологически комплекс Мадара е част от паметниците на ЮНЕСКО и се намира на 17 км от Шумен и на 2 км от село Мадара. Входната такса е 4 лв.
