Парковете в Мадрид са удивително зелени за горещия и сух мадридски климат. Ако посетите града през някой от топлите месеци на годината, определено няма да останете безразлични. Въздухът дори не помръдва, което прави така популярния туристически сувенир – ветрилото, практично и полезно средство за оцеляване.

Тук всичко е построено и планирано нашироко, като за много хора. Това се отнася и за метрото, с което може да достигнете почти до всяка точка от града, кола не ви е нужна. Когато след един през нощта то спре, можете да се придвижвате с денонощния автобусен транспорт.

Метрото е построено на няколко нива, а тунелите на влаковете минават дори под него. На места ще се наложи да слезете до осем, а понякога и повече етажа под земята. Може да ви учуди, ако сте по-наблюдателни, че такситата имат по една малка буква отзад на багажника си. Тя съответства на ден от седмицата и означава, че това такси може да работи в града само през този ден.

Всичко това са любопитни факти, но истински интересното е да видите колко различни хора има в Мадрид и как те съжителстват помежду си. В метрото например може да намерите една добре сформирана представителна извадка на жителите на града. Освен коренните испанци има и много други испаноговорящи, пристигнали от далечния континент на хиляди километри през океана, така наречените латиноси. Има доста китайци, които ако видите в гръб, едва ли ще различите от местните, тъй като те също не се извисяват много над земята. Младите, свободни испанци, понякога съвсем буквално поради безработицата в резултат на тежката криза, са ексцентрични, татуирани до ушите и целите в пиърсинги. Често може да ги видите изпонасядали на пода в метрото с бира в ръка.

В града сякаш има две смени в денонощието. Сутрин хората в костюмите и с куфарчета в ръка пътуват за началото на работния ден. В края му те се засичат с втора смяна - току що станалите от сън и готови да започнат обичайния си нощен живот. Те ще пият по площадите и танцуват по клубовете чак до сутринта, когато отново ще предадат смяната.

Именно в свободата да бъдеш какъвто пожелаеш се крие и магията на това общество. Всеки може да прави каквото си иска, да се облича както си иска и да изглежда както си иска, и никой наоколо няма да го съди или да се смути от това. Колкото и странно да звучи за нашите представи, в Мадрид дори има гей квартал. Нарича се Чуека и е един от четирите квартала сформиращи центъра на града. На фона на обявяването на хомосексуализма за незаконен през 1954 г. от режима на Франко, това че от 2005 г. насам еднополовите бракове са напълно законни направо изглежда като скок във времето.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук!