Историята на Марко Поло е толкова вълнуваща и увлекателна, че е останала през времето като еталон за приключенията на един европеец в непознатия Изток.
Във времена, в които пътуването на големи разстояния е свързано с много опасности и изпитания, младият венецианец Поло изминава прочутия Път на коприната и достига чак до Китай, където европейският пътешественик и търговец става част от двора на Великия император Хубилай.
През своя 17-годишен престой в страната Марко Поло описва от първа ръка хората, традициите и вярванията, които среща, и по този начин прави първата съществена историческа крачка към опознаване на източните народи в Европа. Всичко за приключенията на венецианеца в непознатите земи можете да разберете от книгата "Пътешествия" от самия Марко Поло, която е и втора книга от поредицата на издателство "Изток-Запад" „Terra incognita“, след "Пътепис" на Евлия Челеби.
*
Когато пътникът напусне провинцията Зардандан, за която вече разказах, той се отправя по един път, който се спуска в южна посока продължително време по границите на Индия в една страна, която се нарича Миен. След това той продължава за петнадесет дни през съвсем непристъпни места и през огромни джунгли, изпълнени със слонове, еднорози и други диви зверове. Там няма никакви хора, нито поселища. Затова ще кажем сбогом на джунглата и ще разкажа една история за читателя.
Читателят трябва да знае, че на края на тези петнадесет дни път има един твърде голям и великолепен град на име Миен, който е главният град на царството. Населението са идолопоклонници и си говорят свой език. Те са поданици на Великия хан. И в този град има един забележителен предмет, за който ще разкажа сега.
Някога в този град живял един богат и много мощен цар. Когато дошло време да умре, наредил над гроба му или паметника му да изградят две кули, едната от злато, другата от сребро, такива кули, каквито ще опиша. Едната кула била построена от прекрасни камъни и обвита със злато, дебело цял пръст, така изработена, че изглеждала като цялата направена от злато. Кулата била десет разкрача висока, а на ширина съответства на височината. Кулата била кръгла и наоколо в кръг били поставени малки позлатени звънчета, които звънели всеки път, когато вятърът преминел през тях. Другата кула била сребърна, същата като златната, еднакво висока и със същата структура. Кулите били издигнати в знак на величието на царя и за спасението на душата му. Наистина уверявам читателя, че тези кули били най-прекрасните в света и били безценни.
Нека разкажа по-нататък как провинцията била завладяна от Великия хан. Всъщност в този двор имало множество акробати и фокусници. Ханът им казал, че желае те да идат и завладеят Миен и че щял да им даде водач и войници. Фокусниците с готовност приели заръката и се отправили на път с водача и войниците. Има ли нужда да се разказва повече? Достатъчно е, че тези фокусници заедно с помощниците завладели Миен. След завоеванието, когато влезли в този великолепен град и открили двете прекрасни и скъпи кули, били слисани. Писали на Великия хан там, където се намирал, за да му съобщят за тези кули, за красотата им и голямата им стойност, и предложили, ако той желаел, да ги съборят и да му изпратят златото и среброто. Но ханът, който знаел, че кулите били построени за добруването на душата и за да бъде запомнен царят след смъртта му, обявил, че не иска да ги събарят, а желае кулите да останат така, както си били, когато царят ги построил. И това не било нищо странно, защото мога да уверя читателя, че татарите никога не докосват имуществото на покойниците.В тази провинция има множество слонове и прекрасни едри диви говеда, както и елени, сърни и всякакви животни в голямо изобилие.
Продължавам нататък и ще разкажа за една друга провинция, която се нарича Бенгалия. Тя също се намира на юг от границите на Индия. През 1290 г., когато аз, Марко, бях в двора на Великия хан, тя още не беше завладяна, но войската на хана вече се намираше там и бе започнала завоеванието. Тази провинция си има цар и собствен език. Хората са страшни идолопоклонници. В нея провинция има много евнуси и тя ги продава на благородниците и владетелите в съседните страни. Добитъкът е висок, колкото слоновете, макар и да не са толкова здрави. Хората се хранят с месо, мляко и ориз. Имат памук в изобилие. Големи търговци са, изнасят нард, исиот, джинджифил, захар и много други ценни подправки. Индусите идват тук и купуват евнусите, които споменах, които са в изобилие, защото всеки пленник, когото уловят, веднага го кастрират и продават в робство. Затова търговците купуват множество евнуси от тази провинция и много робини и ги продават в много други страни. Тъй като провинцията няма нищо друго, заслужаващо отбелязване, ще премина към друга провинция на изток, която се нарича Кауджигу.
СПЕЧЕЛЕТЕ книгата „Пътешествия“ на Марко Поло (Издателство „Изток-Запад").
Как?
Отговорете в коментар под статията тук: Из кой континент бихте искали да пътешествате в древността?
Един от отговорилите ще бъде изтеглен в жребий и ще получи книгата. Победителя ще обявим на 16 март 2015 г. във фейсбук страницата на Peika.bg.
Късмет!
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
