Грохот на вълни, лазурно синьо море и може би последният почти недокоснат плаж по Южното Черноморие. Това ще откриете, ако се осмелите да поемете по пътя към Маслен нос. Най-източното разклонение на Странджа не е особено лесно за достигане... но пък си струва.

Малко преди бившата резиденция “Перла”, край Приморско, хванете черния път, който след около три километра ще ви отведе до това запазено морско кътче. Като казвам черен път, разбирайте го в пълния смисъл на думата - трябва ви или висок автомобил, или колело. Има и трети вариант, който аз харесвам най-много. Всеки ден от яхтения кей на Приморско, към носа се отправят ветроходни яхти, които ви развеждат из красивите заливи наоколо и акостират и на Маслен нос. Само за сведение, разстоянието, което ще изминете, е 12 морски мили.

Независимо от начина, който изберете, за да достигнете там, крайната цел ще ви достави огромно удоволствие. Има няколко легенди, свързани със стръмните скали на носа. Според една някога, много отдавна в тези води имало пирати, които палели огньове на скалите, за да примамят преминаващите кораби към острите подводни скали. Според друга легенда, заради същите тези скали тук се разбили много кораби, пренасящи зехтин, откъдето именно идва и името на носа. Любимата ми е, че някъде из многото морски пещери наоколо е скрито заграбеното от Вълчан войвода имане... можете и вие да пробвате късмета си в търсенето на съкровището.

Това, което ме привлича най-много на това място, е неповторимият миден плаж - ослепително бял и, някак странно, мидените черупки не създават дискомфорт, докато човек ходи по тях, а действат като масажори.

На малкото кейче, което отделя плажа от скалите, почти винаги има голям казан с рибена чорба, приготвяна от местните рибари. Има едно-единствено заведение, също като някогашните - изградено от дърво и слама. Околността е любимо място на гмуркачите, заради живописните подводни скали наоколо.

Откъм северната страна се намира Тюленовата пещера, но тя е трудно достъпна и до нея се стига по море. Преди много години тук са намирали убежище тюлени, но много отдавна ги няма. Достъпът до най-крайната точка на носа е ограничен, защото там все още се намира военното поделение.

На брега над плажа има малък параклис, посветен на пазителя на рибарите Свети Никола, а на малкото островче с кръста под носа виреят едни от малкото в България диворастящи кактуси.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!