Нейните песни може би са били летен саундтрак за пътуване на много от вас. Но младата певица Михаела Филева също обожава да пътува и ни сподели това-онова по темата.

Никога не тръгвам на път без... да съм проверила всички детайли по пътуването.

Мястото, което трябва да видя, преди да умра, е... New Orleans. Там е котилото на блус и джаз музиката. Когато афроамериканците са били преселени в Америка, са обличали тъгата по родните си места в тези стилове. Иска ми се да ида, за да подишам от атмосферата там.

Най-странното ми преживяване по време на пътуване, е... Когато си нон стоп на път, странните ситуации са ежедневие. Понякога сами си ги предизвикваме, понякога обстоятелствата ни поставят в тях. Няма да издавам детайли обаче, за да не си навличам гнева на колегите.

Стягам си багажа за... Отрицателно време. Това, че толкова често ми се нагала да опаковам и разопаковам багажи, ме направи голям професионалист в това. Рекордите ми са между 5 и 10 минути.

Първото, което правя, като пристигна на ново място, е... да кажа на всички „Добре дошли“, слизайки от колата.

Мястото, на което не бих се върнала, е... един хотел по родното Черноморие.

Най-нестандартното място, на което съм била, е... Палатков лагер точно до крепостта Баба Вида във Видин. Спах там по времето на фестивала The Bridge. Едно от най-вдъхновяващите, нестандартни за мен места и преживявания.

За мен удобството е... да имаш осигурени нещата, от които имаш нужда. Когато си много изморен, това понякога значи просто легло и санитарен възел с добра хигиена.

Не бих отказала еднопосочен билет за... градския транспорт в София. Чувствам се щастлива и удовлетворена в България и истината е, че за никъде другаде не бих си взела билет без опция за връщане. Обожавам да пътувам, но винаги се връщам.

Идеалното пътуване за мен включва... хубава музика, подходяща компания и достатъчно гориво в резервоара.

Пейката с най-възхитителна гледка, на която съм седяла, е в... родния ми град Велико Търново, на една от панорамните тераси, от които се вижда почти целия град и паметникът „Асеневци“. Може би съм субективна, заради всички онези спомени, които надничат от малките улички, но за мен това е гледката, която всеки път ме кара да въздъхна.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!