Монашеската могила – индианската пирамида в Северна Америка

  • Монашеската могила – индианската пирамида в Северна Америка
    Монашеската могила – индианската пирамида в Северна Америка

Северноамериканските индианци не само не са известни с архитектурни постижения, подобни на тези в Южна Америка, но и като цяло щатската масова култура е направила необходимото, за да омаловажи техните традиции, вярвания и постижения. Парадоксалното е, че, особено в социално отношение, индианските общества са били доста по-напредничави от разбиранията на европейските нашественици, а известна част от културата им и до днес продължава да живее като част от американската.

Признак за развитието на една култура като цяло е способността й да гради големи конструкции и Монашеската могила (Monks Mound) в щата Илинойс е най-добрият пример за нивото, което е достигнала цивилизацията на индианците от Северна Америка в даден момент.


Пирамидата от пръст има впечатляващи размери: тя е висока 30 метра, дълга е 291 метра и широка 236 метра, което означава, че има почти същата големина като пирамидата в Гиза. Окръжността й е по-голяма от пирамидата на слънцето в Теотиоуакан, което я прави най-голямата конструкция от пръст в двете Америки и най-голямата пирамида в Северна Америка, като всичко това е достатъчно, за да бъде включена в списъка с културно наследство на ЮНЕСКО.

33586

Изграждането на пирамидата от пръст е започнала в тогавашното индианско селище Каокия около 900-950 г. сл. Хр. Основата на пирамидата е от натрупана пръст, а към върха е имало изградени дървени конструкции. Заради структурата и плоския връх, в нея се е задържала дъждовна вода, което е причинявало свличане на части от могилата от високите й части към основата през цялото й съществуване.

33587

За да бъдат спрени свличанията, е издигната допълнителна тераса от южния край, но тази идея не е проработила, а западния край на пирамидата е пропаднал. Индианците очевидно са решили, че това не подобава на свещено място и заживели по южната тераса, изхвърляйки боклука си в основата на пирамидата. Постепенно жителите на местността се изнесли и след 1400 г. сл.Хр там не е имало друго голямо индианско селище.

През 1735 г. френски мисионери построяват параклис на западния край на южната тераса, но по-късно те са изгонени оттам. По време на Американската революция през 1776г.  е издигнат търговския пункт Кантин близо до могилата, който оцелява до 1784 г. Земята сменя собственика си няколко път до 1864г., когато тогавашният собственик разрешава археологически разкопки и те откриват множество предмети. Това е позволило археолозите да започнат да разбират, че това, което тогава изглеждало като могила, всъщност е имало доста по-голям замисъл.

33588

През 60-те арехологическите дейности на местния бизнесмен и познавач на индианската култура Нелсън Рийд разкриват различните фази от строежа й, но не успяват открият храм или дворец на върха й. Това се случва през 1970-1971 г., когато разчистването на почвата от върха на пирамидата води до откриване на сграда, дълга 30 метра, за която се предполага, че е била индиански храм.

Храмът и пирамидата са бил изоставени, защото индианците не са знаели как да спрат свлачищата. В защита на техните инженерни способности, ще кажем, че американците са срещнали същите проблеми и не са успели да ги решат десетилетия наред, чак до 2007 г. , когато пирамидата е била укрепена с помощта на модерно познание и технология.

33589