Мулдавският манастир „Света Петка“ е от онези места, на които човек си спомня каква трябва да е атмосферата на светите места.

Мулдавският манастир е така сгушен в склоновете на Родопите, че от пътя можете да видите парченца от покрива само когато гората е останала без листа. Така умело е скрит, че по време на обиколките си из България Васил Левски често отсядал в него. И до днес грижливо се пази скривалището на Апостола. До малката стаичка се слиза по дървена стълба, а преди входа й е оформен малък кът с изображения на Левски и предмети от бита от стари времена.

А манастирът е толкова стар, че не си знае годините. Нито може да преброи колко пъти е срутван до основи и издиган отново. Смята се, че за първи път се появява по време на Второто българско царство. Както повечето манастири в района, и „Света Петка“ е възникнал около целебно аязмо. Вода от него можете да налеете малко по-надолу от манастирския двор.

В манастира живее само една монахиня, тя се грижи за всичко. Историите й са увлекателни, но в думите й ще усетите болка.

Преди четири години пожар унищожава голяма част от жилищните сгради и до днес все още стърчат черни, овъглени греди, а оградата е полусъборена. Гледката е тъжна. Няма как да не ви заболи сърцето като видите как се рушат ценни стенописи и сградите на такова свято място - Света Петка, покровителката на светата обител, е изцяло българска светица.

Но и не бихте предположили, че един изгорял манастир, със своите полусрутени сгради, ще ви накара да се почувствате така, сякаш сте попаднали на някое забравено парченце от рая. Защото важни са хората и усещането за мястото. Под сянката на дърветата в манастирския двор човек може да размишлява без нищо да смущава мислите му. Или може да не мисли за нищо, а просто да преоткрие забравения звук на тишината. Няколко крачки надолу към пътя и пред очите ви се разлива Тракийската низина със своите селца, язовири и зашити като кръпки една за друга ниви.

Полезна информация: В Мулдавския манастир „Света Петка“. Намира се на 4 км от Асеновград в посока Кърджали. Има табела за отбивката, като първата част от пътя е с нов асфалт, но остатъкът е в ужасно състояние. С цялото ми уважение към ладата, с която се качихме догоре, нормална кола по-добре да не дръзва да поема по този разбит черен път, предимно с камъни. Няма официално работно време – добре дошли сте. Няма и откъде да налеете вода или да си вземете храна. Но ако си носите, можете да поседнете на масите в двора.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!