Слонове, хиени и жирафи, но не в Африка, а в България. Не, не ви предлагаме да се разходите до близкия зоопарк, а по-скоро назад във времето из Палеонтологичния музей в Асеновград. Освен всичко друго там можете да се запознаете и със специален вид български мравояд.
Сигурно щом чуете палеонтологичен музей си представяте скелети на динозаври, тук-таме череп, тук-таме челюст или гръбнак и куп истории, които да ги придружават. В Палеонтологичния музей в Асеновград обаче динозаври няма, нищо, че много хора го знаят като Музея с динозаври в Асеновград. За сметка на това тук можете да видите макет на скелет на прароднина на слона (динотериум или точно този скелет, който е смятан за динозавърски) или на вид саблезъба котка (динофелис). Почувствахте ли се като част от Ледена епоха? С черепите на саблезъби тигри и различните рисунки на животни, живели преди хиляди години, не ви остава друг избор.
Обратно на очакванията ви динотериумът няма нищо общо с динозаврите. Той е по-скоро далечен предшественик на слона и братовчед на мамута. Живял е преди около 7-8 милиона година. Ако се чудите дали е имало изядени от динотериум хора – нямало е. Просто защото тогава още не е имало хора. А и дори да беше имало, динотериумът е бил тревопасен. Макар и да сме свикнали да мислим, че най-големите животни са непременно кръвожадни чудовища, динотериумът е бил сред трите най-огромни бозайника, населявали Земята, като е достигал над 10 тона.
Скелетът на динотериума е разкрит край село Езерово, а оригиналът може да се види в ротондата на Софийския университет. Находката е от изключително значение, защото това е един от най-добре запазените скелети на динотериум в света. В историческия музей в Оксфорд (Oxford University Museum of National History), например, запазен е само череп на животното.
Няма как да подминете и макета на скелет на динофелис, който макар и да започва с „дино-“, отново няма нищо общо с динозаврите, а е вид евразийска древна котка. (Отваряме голяма скоба: Всъщност представката „дино-“ в имената на много видове означава „страшен“ и е грешно да се асоциира само с динозавър, чието значение от латински е „страшен гущер“). Динофелис е била с по-остри издадени предни зъби от съвременните котки, но в същото време зъбите ѝ са били по-къси от тези на саблезъбите ѝ събратя. Твърди се, че се е хранела и с мамути. Никой друг музей в света не може да се похвали с такава находка. Поради важността ѝ оригиналният скелет се пази в хранилищата на Националния природонаучен музей.
Динозаври в Палеонтологичния музей може и да няма, но пък можете да видите отлично запазения череп на саблезъб тигър, който е и единствен в България.
Сред най-ценните находки в музея е оригиналният скелет на изчезнал вид хиена, защото е изключително трудно да се открие цял, непокътнат скелет на животно. Обикновено това отнема столетия на търсене.
Намерените части от скелет на пра-жираф доказват, че и този вид е населявал ширините на България, макар и древният му предшественик да е с много по-къс врат и да прилича по-скоро на оранжева зебра.
Чували ли сте за животински вид, наречен калиманция булгарика? И ние не бяхме, но в музея можете да видите останките на този странен вид бозайник, който наподобява мравояд. Този вид за първи път е бил открит край село Калиманци, близо до Петрич и е единствен по рода си.
Полезна информация: Работно време: от понеделник до петък 10:00 – 17:00; събота 10:00 – 16:00; неделя – почивен ден. Входни такси: възрастни: 1,50 лв.; ученици, студенти и пенсионери: 1,00 лв. Снимането е позволено само на първия етаж на музея. Намира се в квартал Баделема, ул. 212. Вижте и официалния сайт на музея.
