Всички (или поне повечето пътешественици) мечтаят да им се случи точно това – да ги поканят на страхотно пътешествия на яхта/лодка/кораб/самолет... Разбира се, фантазията включва милионер на борда на луксозна яхта, обиколка на екзотични острови, хайвер и шампанско на борда, припичане по бански с хавайски венец около врата и подобни. Каква беше изненадата ни, когато най-неочаквано ни споходи този късмет, само че с малки корекции – лодката беше стара, но вярна яхта на над 50 години, бордът предлагаше вино и калмари, а капитанът упорито отказваше да използва двигателя при положение, че има платна!

Но ето как стана всичко. Бяхме решили да се връщаме към родината след 4-месечно отсъствие. Мотаехме се на италианското пристанище Бриндизи (градче, което се намира някъде на тока на Ботуша), защото будката за билети за фериботите беше затворила, както обикновено се прави в часовете следобяд. И докато убивахме време, зяпайки луксозните баровски яхти и корабчета, чухме глас: „Вие накъде пътувате?”. Добре, че знаехме малко френски. Оказа се френско старче с малка, позакърпена и избеляла яхта, който не би отказал компания от френскоговорящи по пътя си до Гърция. Боговете бяха чули молбите ни за още приключения!

И ето ни: капитан Пиер, 84-годишен бивш военен, който от години практикува любимото си хоби – обикаляне на водните басейни по света с вярната си яхта Нюаж (Облаче), и ние – юнги, поизморени от дългото пътешествие, но жадни за една финална морска авантюра. Скорост на вятъра – 2 възела. Скорост на яхтата – 6 възела с мотор и 2 възела с вятър. Посока – следващото италианско пристанище, а после – Корфу, Гърция. Език – френски. Дълбочина на водата – над 80 метра. Температура на въздуха - нетърпима.

Тъй като беше краят на юни, горещината беше наистина убийствена и в 7 часа сутринта градусите надхвърляха 30. На всичкото отгоре вятър липсваше, а нашият капитан използваше мотор само при излизане и влизане в пристанищата. Така до следващата италианска спирка пътувахме цял ден, но за сметка на това се изкъпахме в най-дълбокия басейн. В един момент през деня попитахме капитан Пиер дали може да се гмурнем за малко и той спусна малка стълбичка от борда. Обиколихме по веднъж абсолютно непомръдващата яхта, разхладихме се и усетихме онова специфично страховито чувство на Огромност и Бездънност, след като видяхме, че уредът, който показва дълбочината, надхвърля 80 метра.

Така пътувахме безгрижно, потънали във влажния застинал въздух, цели пет дни. Спряхме на Корфу, минахме и през други гръцки островчета и малки, смешно стърчащи скали от водата. През нощта спирахме до някое пристанище, пускахме котва, а ако искахме да обиколим или напазаруваме, се мятахме с Пиер на малка надуваема лодка с мотор и стъпвахме на твърда земя. Една нощ се събудих от нещо необичайно. Лодката се беше изкривила страшно на едната си страна и се чуваше ужасно бучене. Оказа се, че е излязъл вятър! Скочихме на борда, вдигнахме платна и се понесохме с бясна скорост (вече цели 7 възела), силно накривени на една страна. Чувство колкото страшно, толкова и героично.

На последния ден Нюаж ни докара до Превеза, гръцко пристанище на континета. Никак не ни се разделяше с нашия любим капитан и прекрасното Облаче. Но съвсем нов вятър беше започнал и той откара Нюаж към още по-далечни морета, а нас, изморени и щастливи, у дома.