Платена публикация
По традиция за почивните дни през септември се насочваме на юг. Само че този път не към Гърция, а към Мелник.
Най-малкият град в България има история, обратнопропорционална на размерите си. За близо 1200 години съществуване той е преминал през ръцете на траки и римляни, византийци и османлии, прабългари и славяни. Разраствайки се до административен и духовен център, а после редуцирайки се до сегашните си размери с население от едва 325 души, декорът на импозантните исторически събития, на които градът е бил свидетел, все още може да бъде видян. Кордопуловата къща и Пашовата къща дават ясна представа за пeриодите на възход по време на Възраждането и за традиционното за района винопроизводство; Болярската къща е една от най-старите на Балканския полуостров; средновековният Роженски манастир привлича с фреските и чудотворната си икона; руините от крепостта на Деспот Алексий Слав, основател на независимо феодално княжество през 1215 г., могат да се видят и днес на хълма Свети Никола над Мелник...
Кордопуловата къща е построена през 1754 г. Притежателите й - богатото гръцко семейство Кордопулос - се занимавали с производство на вино. Вътре все още има изба във формата на 150-метров тунел, където могат да се съхраняват до 300 тона вино. Най-голямата бъчва в него побира 12,5 тона вино. В къщата не просто можете да видите тази необичайна гледка – тук може и да се дегустира прочутото мелнишко вино. Впрочем, любопитен нюанс в Кордопуловата къща е тайникът – в него се е укривал прочутият революционер Яне Сандански. Гробът на хайдутина пък е близо до Роженския манастир.
Пашовата къща също притежава интересна експозиция, свързана с виното – в нея са включени не само автентични занаятчийски предмети, но и различни фотографии, свързани с процеса на винопроизводство.
Болярската къща е най-старата запазена византийска къща на територията на Балканите – факт, с който можем да се гордеем, и който, за съжаление, впечатлява не само заради историческата стойност на паметника, а и защото подобни артефакти са рядкост. Къщата е била резиденция на Деспот Алексий Слав, построена е през XII век и е била обитаема до XX в. Голяма изба, разбира се, ще намерите и тук.
Красивият турски конак в Мелник, с типични източни декоративни елементи, също като Болярската къща свидетелства за важния статус, който градът е притежавал като административен център. Именно от сградата на Конака цялата област е била управлявана.
За историческите забележителности на Мелник може да се говори дълго. Но най-важното е, че градът не спира да се развива. Буквално току-що - на 31 август - завърши реставрацията на храма “Света Зона” и 800-годишната църква отвори отново своите врати. В нея дори е запазена дарствена грамота, датираща от времето на Деспот Алексий Слав (XIII в.). По този начин градът поддържа традициите си на духовен център – макар само четири от близо 70-те църкви в района му да са оцелели.
Наблизо е и Роженският манастир – обител, която според някои сведения датира от XIII век. Той е един от няколкото средновековни манастири у нас, които са добре запазени. Считат иконата на Света Богородица Портаитиса в църквата му за чудотворна. Всяка година на 7 септември богомолци от цялата страна и от чужбина поднасят дарове на иконата и нощуват в храма за здраве. На 8 септември – Малка Богородица, храмов празник на Роженския манастир, се състои литийно шествие и се дава курбан.
Широката мелнишка лоза е другата емблема на Мелник. Този сорт е кръстен така заради широките мъхести листа на лозата и на района, в който е отглеждан. Той е ендемит – тоест ботанически вид, разпространен само на територията на Югозападна България, и по-точно около Мелник, Сандански, Петрич и селата Хърсово, Марикостиново, Капатово, Виногради, Зорница и т.н. Навсякъде край тия села сега има малки нови изби, които правят вино от стария местен сорт и предлагат дегустации. Опитите сортът Мелник да бъде пренесен и култивиран из останалите райони на България засега са неуспешни.
Природата в района е създала подходяща сцена за динамичните събития от живота на Мелник – мелнишките пясъчни пирамиди (мелове) ерозират във формата на пирамиди, гъби, игли, конуси и др., а Пирин е загърнал града ласкаво в зелените си поли.
Скрит пред очите ни, Мелник съдържа неподозирана дълбочина.
Нaучи повече за град Мелник на официалния сайт на града тук.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
