Кои са и къде се намрат едни от най-старите киносалони в България?
Тези, които пазят киноисторията на страната ни. Макар да предлагат по-авангардно филмово изкуство, те не остават без публика.
За да продължат да съществуват, тези малки храмове на некомерсиалната кинокултура, се нуждаят от теб, от мен, от нас. Поне веднъж отидете на кино не в мола, а в някое от тези десетилетни зали за прожекции, пълни с уют и много история.
В София им а няколко емблематични киносалона.
Кино „Влайкова“ е най-старото действащо кино у нас, което никога не е сменяло предназначението си. То е основано от съпругата на писателя Тодор Влайков, учителката Мария Влайкова. Тя тегли заеми, за да построи зала за прожекции, като след смъртта й, дълговете й са погасени, за да просъществува делото на нейния живот.
Кино „Одеон“, познато като филмотечно кино „Дружба“, също е един от старите салони на столицата. Филмотечното кино в София съществува от 1961 г., но тогава още няма свой салон и се мести в различни сгради, докато през 1973 г. получава собствена база, превърната днес в „Одеон“. Днес в него има седмици на чуждите кинематографии.
„Дом на киното“, съществувал през комунизма под името „Севастопол“, е собственост на Българските филмови дейци. Първоначално то е предназначено само за прожекции през филмовите дейци, но след промените е отворено за публиката. Днес в салона му се провеждат част от прожекциите на известни фестивали като „Киномания“ и „София филм фест“.
НДК пък е „дом“ на всички изкуства, затова и в залите на комплекса редовно има прожекции, например тези от „Киномания“. НДК е изграждан в годините 1978-1981 г. по повод 1300 години България. Днес е една от най-представителните сгради в София.
Кино „Люмиер Лидл“ пък се намира в малката сграда на НДК. Залата му е обновена и в него също се провеждат фестивали, но могат да бъдат гледани и едни от най-значимите филми от световните екрани на редовни прожекции.
В Пловдив също има стари кина, които са действащи.
„Дом на киното „Лъки“ домакинства на едни от най-значимите филмови прояви в Пловдив. Това е една от културните институции в града под тепетата.
Във Варна почти всички кина от социализма са преобразувани в други обекти.
Старите кина в морския град са книжарници, магазини и пр. С несменено предназначение е Фестивален и конгресен център-Варна, съществуващ от 1986 г., когато е пуснат в експлоатация. Миналата година това средище на култура отпразнува 30-годишен юбилей с концерт на популярни български певци. В залите на ФКЦ се провеждат кинофестивалите „Любовта е лудост“, „Златна роза“, СФАФ, варненските издания на „Киномания“, „София филм фест“ , „МЕНАР“, „Синелибри“.
В Бургас положението е подобно, като в морската столица.
Старите кина са затворени. Но пък има зала в театър „Адриана Будевска“, която е за прожекции.
Във Враца се радват на старото си ново кино.
След около 10 години, в които не функционира, старото кино „Метропол“ отново отваря врати. Местните жители се вдигат на бунт след прожекция на „Пътуващо кино на БНТ“, тъй като разбират, че им липсва място за прожекции в града. Така „Метропол“ отваря отново.
В Благоевград си имат традиция. От 20 години „CINEMAX“ работи в залата на бившия Дом на профсъюзите в Джумаята.
Велико Търново се опитва да възроди старата слава.
В старопрестолния град се опитват да отворят старото кино в читалище „Искра“, което дълго време функционираше като покрит пазар.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
