Неочакваните места за зимни спортове

  • Неочакваните места за зимни спортове
    Неочакваните места за зимни спортове
  • Неочакваните места за зимни спортове
    Неочакваните места за зимни спортове

Снегът отново заваля и това със сигурност ще накара много скиори и сноубордисти да потриват доволно ръце. Поради това, тази статия е за тях. Известните дестинации за зимни спортове събират хиляди карачи всеки сезон и за тези курорти е изписано много. Затова е по-любопитно кои са странните места за ски/сноуборд. Ето три от тях.



Пик –дю- Миди

Върхът във Френските Пиренеи се издига на височина 2877 метра и единственият начин да се стигне дотам е с кабинков лифт.  Пик –дю- Миди е известен с обсерваторията, която NASA построява там през 1963г. за да разположи телескоп, с който да заснема лунната повърхност по време на подготовката за мисите Apollo.Теренът за каране на Пик–дю-Миди е толкова тежък, че преди е то било забранено без професионален придружител. В днешно време всеки смелчага, който иска да се пробва по стръмните склонове подписва документ, че е наясно с рисковете за живота си. Вероятно поради всичко това, именно тази част от Пиренеите е мястото, където компанията за спортна екипировка Quiksilver тества  продуктите си.

Мауна Кеа

Последното нещо, което може да си помисли човек, когато стане въпрос за Хавай е, че там може да има ски писти.
На Големия остров от архипелага се намира Мауна Кеа – вулканична планина, издигаща на 4205 метра на морското равнище. Логично, там е и най-голямата астрономическа обсерватория в света с 13 телескопа, с които работят 11 държави. До обсерваторията се стига само по черен път, а мястото е рай за сноубордистите, заради неговата изолираност и отличните условия, заради които от 1994г. насам там дори се провежда състезание по сноуборд.

Хермон

Разположението на тази планина на границата между Израел, Ливан и Сирия създава едно особено усещане. Ски-курортът Хермон е в Израел, на южните склонове на планината, които са известни като Голанските възвишения. Израелската армия печели територията след победа в Шестдневната война през 1967г. През 1973г. Сирия си я връща, за да я загуби завинаги две седмици по-късно. Поради тази причина, покрай пътя към курорта има обезопасени минни полета,  от пистите могат да бъдат видени израелската военна база и армейските патрулни постове, а определени части от планината са затворени за цивилни лица. Друга любопитна подробност е, че върхът на планината всъщност е на границата между Сирия и Ливан.