От хилядолетия всичко започва по един и същи начин. На всеки 4 години на около 600 километра на юг от България 11 мними девици се събират пред купчина много известни руини и танцуват около факел, върху който десетки огледала концентрират лъчите на слънцето. Моментът, в който факелът се запали, ознаменува началото на Олимпийските игри.

Двадесети век модернизира този античен обичай, като въведе концепцията за предаването на факела. За първи път това се е случило на Игрите в Берлин през 1936 година. Факелът изминал 3187-километровото разстояние, носен подред от над 3 хиляди бегачи.

Кракомобилът обаче далеч не единственият или пък най-впечатляващият превоз на Олимпийския огън през годините. Той е бил транспортиран посредством кораби, самолети, подводни гмуркачи и дори радиовълни.

Храма на Хера в Олимпия, откъдето тръгва всичко

Предвид всички тези екстремни методи за транспорт сигурно се питате: „Ами какво става, ако угасне?“ Ако сте хора на вярата, официалната версия е, че с оригиналния огън от храма на Хера в Олимпия се носят и няколко „резервни огньове“ за всеки случай. По-вероятно обаче е организаторите на Олимпийските игри да вярват, като древните гърци, че Прометей е донесъл огъня на земята и затова всеки огън е Олимпийски, включително и този, произлязъл от свещената Олимпийска запалка в задния им джоб.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!