Пътят криволичи между надвиснали клони към местността „Рупите”, разлята по брегa на река Струма.

Завивам вляво, след синя указателна табела и пред мен изниква Кожух планина. Слънчеви снопове се плъзгат по меките ѝ извивки. Приличат ми на разпуснати рижи коси, които вятърът разрошва като немирен хлапак. Безмълвно издигащият се хълм някога е бил действащ вулкан. Огнената му лава погребва завинаги древния град Петра, намиращ се в подножието му. Много мистика се крие по тези земи. Именно тук пророчицата Ванга избира да прекара последните години от живота си. Приживе тя разказва, че мястото я зарежда с енергия: „Тази долина е необикновена – излъчва голяма сила.”

Идвам в Рупите за трети път. Виждам металните врати на комплекса, които ме чакат като отворени обятия. Тук винаги ми е уютно, топлината ме обгръща като меко одеяло. Искам ми се да тичам по все още зелената трева. Чувствам се спокойна и смирена. Пристъпвам към църквата „Света Петка Българска”, чийто бели куполи се издигат към простора. Преди да мина пo малкото мостче, водещо до входа ѝ, се спирам пред бронзовата скулптура на Ванга. Слънцето я гали с медни лъчи и тя сякаш засиява със собствена светлина.

Портата на белия храм винаги е отворена за посетители. По фасадата му са изрисувани страдалчески лица, търсещи спасение от пророчицата. Още отвън виждам уникалните стенописи, които разбунват духовете в Българската православна църква, заради своята прекалена реалистичност. По-късно конфликтът е потушен, но Ванга остава дълбоко огорчена. Тя изгражда храма с лични спестявания и с помощта на над 2000 дарители. „Храмът е за всички хора, които вярват в доброто. Искам църквата ми да е бяла и красива, да идват в нея хора от целия свят… Тук ще седнат духове от всички вери. Рупите ще се превърнат във втори Йерусалим!“, казва тя.

И аз влизам, и запалвам свещичка в името на доброто. От стените ме гледат бледи лица, едно от които на самата Ванга. Тя като че ли още наглежда дали заветът ѝ се спазва и закриля това място. Дори в смъртта си остава близо до хората, които днес идват с благодарност на гроба ѝ, в двора на храма. Той винаги е отрупан с живи цветя. Зад него се издига стройна камбанария и една райска ябълка с натежали плодове.

В манастира зад църквата се разгръща изложба със снимки, запечатали моменти от живота на пророчицата. Заглеждам се в невиждащите очи, отворени за един друг свят, в който малцина могат да надникнат. Мисля си, че тази необикновена дарба е по-скоро проклятие. Цял живот да виждаш болката на хората, да знаеш най-нечистите им помисли, но въпреки всичко да помагаш и лекуваш скръбта. Да имаш познания, с които никога да не злоупотребяваш, защото твоята единствена мисия е да връщаш надеждата. Такъв живот води Ванга. Отдадена на другите. А върволицата от хора пред врата ѝ не секва и днес, когато хиляди идват на Рупите, за да почерпят от енергията ѝ.

Над реката, минаваща покрай храма, се е излегнал още един мост. Зелената стена от бамбук почти го е скрила от погледите. Приближавам се до него и виждам покривите на няколко малки къщички, една от които – на самата Ванга. Те се къпят в светлина, а аз ги наблюдавам притаена в сянката. Минавам по моста, над който се е образувала арка от клони и листа. От другата страна ме чакат есенните лъчи на слънцето. Криволича по тесните алеи, заобикалям пресъхнал кладенец и стигам до къщата на пророчицата. Покрай прозорците ѝ се редят саксии с цветя, носени от посетители. А една кръшна лоза се извива пред входа ѝ. Къщата още пази автентичната атмосфера и носи усещането за скромност и уют.

За да усетя и изуча едно място, обичам да го съзерцавам. Така мога да видя цветовете му, да чуя звуците му, да усетя ароматите му. Останалото го има в туристическите справочници. Докато си търся уединено място, където да поседна, една черна котка се отърква в краката ми. След това продължава да върви наперено по пътя си, сякаш мястото ѝ принадлежи. Вирва опашка и обръща глава, за да види дали я наблюдавам. След като получава нужното внимание, ляга на слънце и мързеливо се протяга. Сядам до нея. Решавам да и направя няколко снимки, докато е притворила очи. Но щом насочвам обектива към нея, тя се събужда.

Заглеждам се в топлите пари, стелещи се над минералните извори. Като фини копринени нишки те покриват водата, издигат се над нея и след това се разтварят във въздуха. Термалните извори освен мистични, са и лековити. Много посетители идват тук, за да търсят изцеление за болките си. „Вълшебна е тази вода. Всичко лекува. Но пари от този извор не търсете. Почнете ли да я продавате, ще изчезне оттука и един Господ знае къде ще се появи. Пазете я тази вода”!, казва Ванга.

Според нея горещата бездна, която поглъща древния град Петра, изпраща топлите си пари, за да се лекуваме. „Това са въздишките на загиналите хора. Те искат да ги помним и почитаме, да знаем, че са живели по тези земи. Не забравяйте, че Природата и Бога са по-силни от хората.”, разказва тя. В памет на невинно загиналите на отсрещния хълм е вкопан бял мраморен кръст. Плочите, от които е изграден, образуват стъпала. Изкачвайки ги, човек символично повтаря пътя на Христос към Голгота. Аз обаче не успях да го извървя, тъй като кръстът е затворен за посетители.

Не ми се тръгва. Уютно ми е, чувствам се като у дома. Мястото ме привлича с хармонията, която поражда в душата ми. Дори и да не вярвате в чудодейните способности на баба Ванга, не бързайте да отписвате Рупите от вашия списък с пътешествия. Тук има място за всички. Природата, чистият въздух и енергията ще ви ободрят и заредят с добро настроение. Необяснима е магията на Рупите, но всеки, който я е усетил, се връща тук отново и отново.  

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!