С двата маршрута в книгата читателят ще опознае любопитните кътчета около ул. „Граф Игнатиев“ и колоритния район на Женския пазар. Авторът продължава мисията си да възстановява паметта на София късче по късче и история по история.

С дългогодишен опит в проекта „Исторически маршрути“ (historicalroutes.bg), няколко разработени познавателни обиколки и една успешна книга зад гърба си Здравко Петров се завръща с прелестното издание „Още исторически маршрути: София“.

Опитният разказвач на истории продължава мисията си да възстановява паметта на българската столица от края на XIX и първата половина на XX век късче по късче. И тъкмо навреме за празника на София с новия си пътеводител той подарява на читателите цели два мащабни маршрута из някои от най-колоритните ѝ райони.  

Авторът ще представи изданието и на официална премиера на 9 октомври от 19:00 ч. в обновените Централни хали (бул. „Княгиня Мария Луиза“ №25, София).    

Историите в тази книга се преплитат като живите улици на самата София и щрихират пъстроцветен портрет на един град с мъдра душа, станал свидетел на възторзи и разочарования, на триумфи и падения, на живота и делото на творци, общественици, визионери. 

Двата маршрута в книгата включват по 35 забележителни обекта: красиви площади, внушителни семейни домове и същински градски „дворци“ – хотели, банки, важни обществени сгради. Изданието предлага и две цветни карти с за разходка по маршрутите и над 300 снимки и старинни картички, които реставрират автентичния облик на столицата.

В първия маршрут читателят ще започне пътешествието си от Къщата на инженера и баронесата (бул. „Патриарх Евтимий“, № 2), ще се отбие през улиците „Цар Шишман“ и „Шести септември“ и ще се спусне по ул. „Самоковска“ (днешната ул. „Граф Игнатиев“) през площад „Славейков“ чак до ул. „Позитано“.

Вторият маршрут – с начална точка Лъвов мост – ще го потопи в неповторимата атмосфера на емблематичния Женски пазар, ще му покаже архитектурните съкровища по ул. „Екзарх Йосиф“ и „Пиротска“ и за финал ще го отведе до импозантната сграда на Софийската окръжна палата – днес Министерство на земеделието и храните.

Това обогатяващо издание разкрива още:

• къде в София има скулптура на Йохан Гутенберг, създателя на печатната преса, както и фигура на сфинкс;
• къде са се намирали „Малкият дворец“ на княз Александър I, парфюмерийната фабрика на братя Арие и шоколадената фабрика на фамилия Пееви;
• каква е историята на църквите „Свети Седмочисленици“, „Света Троица“ и „Свети свети Кирил и Методий“, на Синагогата и на Баня Башъ джамия;
• как изглеждат домовете на редица бележити български общественици – политици, преподаватели, предприемачи, финансисти, лекари и юристи;
• кои са архитектите, на които дължим облика на София.

Задълбочено, разнолико и с внимание към детайла, това ценно издание ще се превърне във верен спътник на всеки жител или гост на столицата, който иска да изследва духа ѝ отвъд най-популярните туристически локации. И ще изненада с нови открития дори онези ценители, които познават и най-скритите ѝ съкровища.

„Още исторически маршрути“ е красиво любовно писмо към София. И винтидж пощенска картичка от един град с туптящо сърце, аристократичен дух и разтворени обятия, в които всеки може да открие вдъхновение и дом.

Из „Още исторически маршрути: София“

от Здравко Петров

Въведение

Втората книга „Исторически маршрути: София“ продължава с вълнуващото подреждане на парченцата от необозримия „пъзел“ на софийските истории. Сграда по сграда, улица по улица и маршрут по маршрут търсим, откриваме и отново започваме да търсим места от паметта на българската столица. Историите по маршрутите не са отделени една от друга, а се преплитат и разплитат непрекъснато в общи сюжети. Сюжети, преминаващи през няколкото десетилетия от Освобождението до Втората световна война и след това, събрали толкова много национално вдъхновение и разочарование; градеж и разруха; триумфи и трагедии. Сюжети - те, свързани с видни български фамилии, достигали до славата, но и забвението; с политиците, предприемачите, учените, творците и военните дейци, допринесли за построяването на съвременна България; с архитектите, скулпторите и каменоделците, разкрасили софийските улици с изящни еднофамилни домове, високи жилищни кооперации, представителни училищни сгради, живописни храмове, а също така същински градски „дворци“ в лицето на хотели, банки и застрахователни дружества. Това са всички тези архитектурни ценности, които ни карат да погледнем нагоре към тяхната красота, въплътила в себе си визионерството на собствениците и таланта на строителите. Точно това ще намерите в тази книга – сгради, които ни провокират да си припомним българското минало и неговите герои (и грешници). Сгради, подредени по още два исторически маршрута на София.

Първият маршрут (първата част на книгата) ни повежда по диагонала на старата улица „Самоковска“ (станала в края на XIX век „Граф Игнатиев“) през емблематичния площад „Славейков“ и улица „Алабин“, за да завърши на улица „Позитано“. Минаваме и по знакови улици като „Цар Шишман“, „6-ти септември“ и „Денкоглу“. Включени са и отбивки към малки улички като „Мальовица“ и „Струмица“, които разкриват някои от най-забележителните архитектурни картини на София. По този маршрут ще се спрем пред един от най-старите запазени софийски домове – този на инженер Михаил Момчилов, проектиран от неговия брат, архитект Петко Момчилов; ще преминем през историите на сецесионови шедьоври като къщите на Андрей Арсов, Драгия Делиделвов и Георги Лазаров; ще видим представителния дом на Бабаджанови, в който по-късно живее Георги Кьосеиванов; ще си спомним за художника Иван Милев и Екатерина Каравелова пред жилищните кооперации, в които прекарват последните си години; ще научим кога са построени някои от любимите софийски училища като 6. ОУ „Граф Игнатиев“ и 7. СОУ „Свети Седмочисленици“; ще разлистим страниците от вековната история на църквата „Свети Седмочисленици“, чийто олтар е ориентиран към свещения град на мюсюлманите Мека; ще се вгледаме в детайлите на поредица архитектурни образци на модернизма като Министерството на вътрешните работи, Съюза на популярните банки и Учителската каса; ще погледнем нагоре към импозантната сграда на Българска търговска банка; ще се разходим покрай ансамбъла от куполи и кулички на ул. „Алабин“, сецесионовите детайли от Стопанското девическо училище, зданието с Атлантите на Коста Балабанов, къщата на генерал Добревски с фигурите на старец мъдрец и красив младеж…

Вторият маршрут (втората част на книгата) започва с една от портите на стара София – Лъвов мост, и се отправя към разнообразието от аромати, цветове и истории в района на Женския пазар. Преминава по знакови улици като „Екзарх Йосиф“, запазила макар и избледнелите страници от историята на софийските евреи, и „Пиротска“, която е като музей на различните архитектурни стилове и периоди в столицата. Като за запомнящ се финал, маршрутът ще ни отдалечи от района на Женския пазар, за да се спрем пред фантастичните кулички на старата Окръжна палата, днес Министерство на земеделието. По този маршрут ще си припомним за тържествените арки, които са били издигани на Лъвов мост; за фабриката на братя Арие; ще преминем покрай домовете на офицери и пълководци, министри и кметове; ще се разходим из миналото на стария седмичен пазар (Женския пазар); ще почетем от мемоарите на Васил Митаков, Стоян Джапунов и Габриел Арие; ще се спрем пред шоколадената фабрика на фамилията Пееви; ще се насладим отблизо и отдалеч на три великолепни сгради – Синагогата, Халите и Минералната баня; ще погледнем нагоре към кулата на една от първите кооперативни сгради в София; ще подредим стари пощенски картички, за да реконструираме изгубената отсечка на булевард „Мария Луиза“; ще усетим неповторимия дух на София като видим християнски, мюсюлмански и еврейски храмове, издигнати почти един до друг; ще припомним кои ви - дни български интелектуалци основават Македонския научен институт и как е построен Домът на българските правници; ще преминем покрай дома на големия архитектурен герой по този маршрут – Наум Торбов; ще се отбием до Ючбунарската популярна банка, зданието на Дюлгерското сдружение и Железничаро-пощенския дом.

И неминуемо по двата маршрута ще се замисляме колко много от нашето наследство дължим на неуморимите архитекти Алекси Начев, Пет - ко Момчилов, Йордан Миланов, Фридрих Грюнангер, Карл Хайнрих, Никола Лазаров, Киро Маричков, Георги Фингов, Стефан Джаков, Георги Овчаров, Ангел Момов, Сава Овчаров, Йордан Йорданов, на едни от първите дами на българската архитектура – Виктория Ангелова-Винарова и Мара Захариева, както и на още много други. Ще си припомним щрихи от техните биографии, защото зад красивите фасади нерядко остават драматичните истории на техните създатели – историите по маршрутите невинаги са с щастлив край, но са истински.

И двата маршрута обхващат по 35 обекта (глави на книгата) – улици, площади, пазари, ансамбли и отделни сгради, които са обозначени на двете приложени карти със съответен номер според съдържанието. В идеалния случай за сградите са посочени година (когато е било възможно, са посочени годините от проектирането до освещаването на постройката), проектант и адрес. И както маршрутите подреждат „пъзел“ от истории, така и за тяхното създаване съм събирал в продължение на години „парченца“ от архивни единици на държавните архиви; досиета на сградите като културно наследство; специализирани книги; лични мемоари; фирмени годишни отчети и юбилейни издания; стари вестници и списания; запазени до днес архитектурни проекти и градоустройствени планове; пощенски картички и фотографии; спомени и разкази от внуците и правнуците на героите по маршрутите, на които сърдечно благодаря, че пазят и споделят своите семейни истории и нашето българско наследство. И всъщност най-трудното, но и най-хубавото, е, че много от парченцата все още липсват и „пъзелът“ продължава да се реди...

20 Изгубената „Мария Луиза“

Архитектурната съдба на София често е била свързана със заличаването на сгради и дори цели улици, така както се е случило и с двеста метра от булевард „Мария Луиза“. Те остават под най-големите опустошения на бомбардировките през Втората световна война, а след това са обхванати от грандиозното комунистическо преустройство на софийския център (Виж приложената карта). София губи едни от най-хармоничните си улични силуети, останали за спомен само на старите пощенски картички. С тях се връщаме в първите години на XX век, за да видим стройните железни стълбове с електрически лампи, трамваите, и разбира се, файтоните. Все още няма нито един автомобил или „файтон без коне“, както са казвали софиянци тогава. Вляво, за начало на булеварда откъм площад „Света Неделя“, виждаме къща с арковидни прозорци и кокетна мансарда (Картичка № 1). Още през 20-те години тя е заменена от по-внушително 6-етажно здание, като свидетелство колко бързо е „растяла“ София (Картичка № 2 и № 3). От другата страна имаме неокласическа къща с характерните триъгълни фронтони, а имотът е бил един от многото на знаменития Иван Евстратиев Гешов.

Продължаваме по лявата страна на булеварда, подминаваме улица „Нишка“ и бързо стигаме до „Трапезица“. Там, на ъгъла, се е издигал хотелът на братя Иванови (Тях срещнахме и по предходния маршрут в тази книга). По-късно хотелът се преименува на „Ориент“ (върху сградата е поставен триъгълник на картичка № 6), а неговият съдържател го е рекламирал като „най-добрия мебелиран и реномиран в столицата хотел с 40 стаи... с електрическо осветление и в центъра на града до новопостроените модерни градски минерални бани“. На отсрещния ъгъл на „Мария Луиза“ и „Трапезица“ пък се е издигало вече споменатото доходно здание към настоятелството на храма „Свети свети Кирил и Методий“.

Дясната страна от този отрязък на булеварда е била разделена на две от пасажа към площада „Свети Никола“, заключен между „Мария Луиза“, „Дондуков“ и „Търговска“ (Виж първата книга „Исторически маршрути: София“ за изгубената улица „Търговска“). На ъгъла с пасажа намираме истинска архитектурна находка – елегантна сграда с тераса на покрива, заобиколена от газени фенери и ограда от ковано желязо (Картичка №4). Там, в началото на XX век, се е помещавало заведението „Орфеум нови свят“, където по цяла нощ са звучали унгарски, сръбски и румънски мелодии по спомените на Георги Каназирски-Верин. Тази сграда е надстроена още през 20-те (Картичка № 5). Следва софийското средище на македонските българи – гранд хотелът с кафене „Македония“, заемал ъгъла между „Мария Луиза“ и площад „Бански“ (Картичка № 4, № 5, № 7 и № 8).

До него, откъм площада, са следвали легендарното Арменско кафене и аперетивът на Шаханов, като и трите са осигурявали гледка, която е била жадувана от мъжките погледи. Стилиян Чилингиров разказва как „пред аперетива на Шаханов, богато подреден, тъкмо срещу банята, са се опнъли като гущери неколцина любители на прясната женска красота. Техните лакти са сложени върху кръглите металически маси, а краката им са препречени върху плочника, като селски прелез. Свободната им ръка засуква наперчени а-ла Вилхелм II мустаци, а очите им се въртят като лимонадени топки на всички страни. И колкото засрамените жени свеждат по-долу погледите си, толкова по-чевръсто сучат отсрещните мъже мустаци...“. И друг независим източник, Георги Каназирски-Верин, описва този софийски сюжет около старата турска баня – от многобройните маси на „Македония“ по тротоара „мераклии софиянци седяха и чакаха излизането от женската баня на окъпаните софиянки, със зачервени и потни лица, като сучеха мустаци и намигаха“.

Гранд хотел с кафене „Македония“

Гранд хотел „Македония“ е един от първите хотели в София след Освобождението, построен по проект на архитект Алекси Начев в стил неокласицизъм. Отличителни са прозорците с формата на арки, триъгълните фронтони и пиластрите с коринтски капители, обединяващи втория и третия етаж (Картичка № 8). Хотелът е бил рекламиран със следния позив – „Пътници! Желаете ли да имате удобни, светли и образцово чисти стаи, спирайте се само в хотел „Македония“, който с пълна заслуженост се ползва между търговския и индустриалния свят като най-добър и същевременно най-евтин хотел в столицата“ (съдейки по рекламите, по това време в София е имало много „най-добри хотели“). Кафенето се е намирало под хотела на партера. Стилиян Чилингиров го описва като шумно и задимено, пълно с посетители още отрано, повечето слезли от хотела, който е сред най-скъпите и големите (противно на рекламата...). Според други съвременници, „Македония“ е било най-живото сред всички кафенета в столицата, а едната му половина е била заета от македонските революционери като славните Даме Груев, Георги (Гоце) Делчев, Борис Сарафов и всички останали дейци, когато са в София. Побиват тръпки само от мисълта да се отбием в едно софийско кафене, където можем да видим самия Гоце Делчев. Климент Шапкарев разказва – „Срещнеш Гоце на улицата, той мило те покани да го придружиш. Влизате заедно, например, в кафене „Македония“, сяда, кани те да седнеш и ти. Поръча кафе, тежко-сладко-синджирлия, две кафета в един филджан, покани те и и ти да си поръчаш нещо. Скрие манастирските броеници, на които виси желязно разпятие с тялото на Исус, извади цигари, турне една на цигарето си – система д-р Кох със стъкълце вътре, а отвън написано Кукуш. Покани с цигара и тебе. Заприказва те пръв, докато ти го гледаш и му се любуваш. И пипа право в душата ти, на най-нежните струни. Пита те как си, с една близост, с едно съчувствие, което те кара да чувстваш, че той всичко е видял в душата ти и се вълнува заедно и еднакво с тебе.“

Арменското кафене

Едно от историческите кафенета на столицата е било собственост на Хогас Минасян и Мисак Калостян, известен като Чаушът. Заради тях и мястото остава записано във времето като Арменското кафене, за което разказват всички мемоаристи на София от началото на XX век. То е представлявало тесен полутъмен коридор с два реда от по три маси с мраморен плот. В дъното се е намирал оджакът (огнище) за правене на кафе, където от ранна сутрин до полунощ Чаушът е правил своето кафе. Клиентите с вересии са били изписвани на една ламарина с тебешир. Разбира се не обстановката, а хората са превърнали кафенето в едно от вдъхновяващите места на града. Там са се събирали начинаещите писатели, някои от които достигали до славата, а други завършвали печално. Често там е било и мястото за литературна критика, която понякога е отразявала колко голяма е била почерпката с кафе... Иначе някои от гостите са изпивали солидно количество кафе, тъй като Хогас периодично е напомнял, че който седи на масата – пие кафе, който не пие – бега от масата. Редовни посетители са били Елин Пелин, Димчо Дебелянов, Константин Щъркелов и Гео Милев, който е живеел наблизо – в мансардата на разрушената висока сграда до халите (Картичка № 9).

Днес нищо от тази София не е запазено. Няма как да посетим кафене „Македония“ или кафенето на Хогас и Чауша. Но историите на български герои като Гоце Делчев и Димчо Дебелянов остават и тях нито бомбардировките, нито градските преустройства не са успели да ги заличат.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!