Огромен мраморен блок от III в. с изобразен медальон откриха археолози при разкопките на крепостта в местността Балък дере в землището на ивайловградското село Хухла, област Хасково. Редовните археологически проучвания от екипа на Ивайло Кънев, главен уредник в Националния исторически музей в София, се извършват от 2007 г. година. Те се финансират от Министерството на културата, с подкрепата на община Ивайловград.
Копаейки в нов непроучен квадрат, това лято археолозите разкривата жилище от XIII в. При неговото изграждане мраморният блок от III в. е бил използван като укрепващ елемент. Размерите на блока са 1 м на 50 см в основата, с височина 1,50 м и с приблизително тегло от половин тон. „Отделихме пръстта между стената и мраморния блок до степен, която позволява да се пъхне ръка, предполагахме, че върху повърхността му има изображение. Така открихме очаквана находка – изображение в голям кръг, с диаметър около 30 см”, разказва Ивайло Кънев.
Вътре в кръга, очертан от повдигнат бордюр, е имало медальон, с пръстите се напипват следите, изчукания релеф. Той е бил издялан и унищожен, както всичко останало в годините, когато е налагано ранното християнство в района. Откритието потвърждава хипотезата, че на Балък дере е имало голямо древно светилище от III в. При управлението на император Теодосий Велики, известен с ревностното налагане на християнската религия, всички култове и ереси в империята са забранени. Тогава са унищожени редица езически паметници и постройки. Това води до трудното установяване на античните хоризонти в наши дни.
Според археолозите крепостта в местността Балък дере не е стражева, както са смятали първоначално, а мястото може да се окаже богат късноантичен административен център. Крепостите обикновено се строят на недостъпни места и имат кули, за разлика от селищата, които са в ниското и до водоем за питейна вода, с воден и сухопътен път. Разкритият обект се намира на 200 м от една от древните реки Арда, само на 30-тина км от Адрианопол, днешен Одрин, на входа и изхода от Родопите към Тракия. А и на стражевите калета надали са присъщи откритите тук монети, стъкло, керамика от Северна Африка и Мала Азия, и нито намек за кули.
Още една „улика” за новата хипотеза е улицата, която води към площад с досега разкрити размери 10 на 5 м, застлан с хубави дялани плочи с бордюр и 2 порти.Според археолозите, площадът е бил изграден през V-VI в. Майсторите са използвали мраморните плочи от светилището от II-III в., доставени специално за неговото построяване, тъй като в района на Балък дере такъв мрамор няма. Използвали са ги, както и всичко друго, останало от светилището, като готов строителен материал за изграждане на сградите векове по-късно.
Именно откритата група от сгради през сезон 2020 с културен пласт около 2,30 м изисква много сериозен финансов ресурс, за да продължат пълноценно изследванията и да разкрият блясъка на този забравен град.
Дори и в късната античност строителството е много скъпа инвестиция, което още веднъж потвърждава тезата, че тук са живели богати хора и този административен център е бил изключително важен за региона. В тази обстановка трудно се вписва войнишки гарнизон.
По-интересните находки през настоящия сезон са: камбана, сребърен пръстен, както и рамена от амфора с гръцки букви, токи, ножове, шпора и др. Тазгодишното проучване отваря нова страница в изследването на Балък дере – разкриването на истината за богат късноантичен град.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
