В мразовитата предпразнична вечер на 23-ти декември 1888 година, около 10:30 часа Габриел Берлатие, млада прислужница в местния публичен дом във френското градче Арл, сервира напитки на развеселените гости, когато внезапно е повикана да излезе навън. Там я чака потресаваща гледка – мъж с изцъклен поглед, нахлупил шапка над дясното си ухо, която неуспешно прикрива струите кръв, стичащи се по врата му. Той ѝ подава нещо мокро, увито във вестник, със заръката: „Пази този предмет грижливо“ и изчезва в мрака.
Когато разгръща вестника, Габриел надава писък. Вътре, покрито със съсирена кръв, е нещо, което много наподобява човешко ухо. Тя обаче няма как да подозира, че десетилетия по-късно това ще се окаже едно много известно ухо. Толкова известно всъщност, че даже да направи нея известна, задето е приела този странен дар в нощта.
Ухото принадлежи на художника Винсент ван Гог, който собственоръчно го е отрязал с бръснач само няколко минути по-рано. На следващата сутрин той е намерен в леглото си, покрит с кръв, и първоначално е сметнат за мъртъв, но в крайна сметка оживява, за да направи по-късно някои от най-известните си автопортрети с превръзка на ухото.
Не всяка лудост е гениална, но всеки гений, казват, се съпътства с лудост. А какъв по-добър еталон за луд гений от легендарния холандски художник и виден представител на постимпресионизма Ван Гог? Най-големите му шедьоври са излизали изпод четката му между маниакални и депресивни епизоди.
Година и половина, след като се разделя с ухото си, докато се разхожда из едно пшеничено поле, ван Гог решава да се раздели и с живота си, прострелвайки се в гръдния кош. Последните му думи, промълвени на брат му, Тео, 29 часа по-късно, са „Тъгата ще продължи вечно.“
Името на Ван Гог днес всява страхопочитание и немалка доза смут сред обществото и ето защо за много изследователи е важно личността му да бъде разбрана правилно. Най-новата им находка е истинското име на прислужницата, приела отрязаното му ухо – Габриел Берлатие, която преди това се подвизавала в хрониките под псевдонима Рашел. Името ѝ е било открито в архивите на Институт „Пастьор“ в Париж, където е била лекувана от бяс след ухапване от куче.
По-късно през 2016 година предстои да излезе филмът Loving Vincent за колоритния живот на художника и мистериозния му край. Това ще бъде първият в историята филм, чиито 57 хиляди кадъра са картини с маслени бои, изцяло рисувани на ръка в продължение на две години. Екипът от 30 художници дори пресъздава стила на Ван Гог.
Вижте трейлъра тук:
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
