Една много вълнуваща разходка на Ели Иванова от блога Друми в думи. Вижте на какви находни се натъкна тя!

Посещението ни в Сакар в началото на март беше нашето пролетно пробуждане след дългата и леко мързелива зима тази година, а обектът Палеокастро беше второто място от набелязания план за посещения в района, което видяхме. Силните емоции от разходката до обекта и видяното, както и хубавото време, несъмнено допринесоха за прекрасните впечатления, с които запомнихме целия регион.

Ако наскоро сте попадали на страниците на блога, вероятно вече знаете за някои от интересните места в Сакар и наоколо, които посетихме и които препоръчвам: водопад Казанките, Устремският манастир и църквата „Свети Димитър“ в Елхово.

В следващите редове разказвам за разходката ни до скалния феномен Палеокастро – едно открояващо се и в същото време малко спорно място в частта си за интерпретация на значението на скалите – дали са възвишено тракийско светилище или просто древна кариера за добив на воденични и крепостни камъни.

Как се стига до Палеокастро

Археологическият обект Палеокастро е разположен между гр. Тополовград и с. Хлябово на северните склонове на Сакар планина. До Палеокастро се стига по обособена пътека, която представлява маркиран със синьо-бяла маркировка коларски път. Пътеката започва вдясно от шосето точно на завоя след табелата за край на Тополовград, ако се движите от Тополовград към Хлябово. Ако идвате от Хлябово, ще видите скалите на Палеокастро още от шосето, на около 5 километра след Хлябово и на 3-4 километра преди самата отбивка. За ориентир в тази посока ще ви служи Т-образно кръстовище с разклонение надясно (към връх Вишовград и водопад Казанките) и с полицейски фургон. На същия завой (който е с доста голям диаметър, между другото), на около 250-300 метра от това Т-кръстовище, в ляво от шосето се пада началото на пътеката към Паеоксатро. Завивате и там някъде спирате, където ви харесва – мястото е широко.

Началото напътеката

От там насетне продължавате пеша. В началото си, пътеката върви във вилна зона. Върви се около 50 минути по маркиран с бяло-синя маркировка черен път. Имайте пред вид, че след около 40-45 минути ходене, пътеката към светилището завива наляво, минава през малка горичка и след нея вече се виждат първите издадени и чудати камъни. Продължавайки покрай тях стигате до останки от крепостна стена. Това е тракийската крепост Палеокастро. Малко след нея се пада и основната част от светилището.

Ще отворя една скоба и ще кажа, че ние за момент изгубихме синьо-бялата маркировка и на 40-тата минута от разходката свихме в дясно, а не в ляво. В резултат на това, попаднахме на един друг чудят камъняк, който също може да е част от Палеокастро.

Подобни камъни на близкия хълм

Подобни камъни на близкия хълм

Ние го обходихме оттук-оттам и от високите му части видяхме въпросните камъни на Палеокастро, които сме гледали по снимките. Затова се върнахме на основната пътека и си влязохме в бяло-синята маркировка и после право на светилището.

След горичката, първото интересно нещо беше крепостната стена, а след нея започнаха да изникват и скалните дискове.

Палеокастро: останки от крепостни стени 

Там, на най-високата част на светилището видяхме, че има пътека и маркировка надолу, по протежението на камъните, и решихме да се върнем до колите от там, а не по пътеката, по която бяхме дошли.

Палеокастро: пътеката по протежение на камъните 

Така слязохме от другата страна на пътеката покрай камъните и завихме в ляво по друг коларски път, маркиран с черно-бяла маркировка. Той беше долу-горе успореден на онзи, по който бяхме дошли… до един момент. След това по една пряка вляво се вляхме в пътеката, по която дойдохме, маркирана със синьо-бяла маркировка.

Като цяло, обратният път от Палеокастро до колите ни отне същото време – около 50 минути ходене в спокоен ход. Както на отиване, така и на връщане, пътеката беше лека и приятна за ходене, без трудни участъци.

Лични впечатления от Палеокастро

За мен лично, най-интересната част от разходката започна, когато видях крепостните стени на Палеокастро. Обходих стената, поразгледах я, снимах оттук-оттам. След това продължих нагоре към скалите. Особено беше вълнението ми, когато видях първият диск, изсечен в скалата.

Палеокастро: каменните дискове 

Палеокастро: каменните дискове 

Развълнувах се. Бях отново откривател … като при Глухите камъни, когато открих древния символ (в смисъл за себе си ). После взеха да изскачат още и още каменни кръгове.

Палеокастро: каменните дискове 

Разглеждахме скалите, катерихме се по тях, наслаждавахме се на гледките … изобщо пак се почуствахме като истински изследователи. Страхотно усещане!

Сведения, находки и интерпретации

Културно-историческият обект Палеокастро е открит и описан за първи път през 1888 година от братята Карел и Херман Шкорпил – основатели на научната археология и музейното дело в България.

Обектът представлява съвкупност от крепостни стени и високи скали, образуващи верига от зъбери, обърната към изток. Така цялата скалистата верига е безизменно огряна сутрин от лъчите на изгряващото слънце. По повърхността на скалите се разкриват множество скални дискове – над 150 на брой, като някои от тях са вдлъбнати, а други – изпъкнали. Според някои изследователи, това са соларни кръгове, свързани с древен култ към слънцето.

За самата крепост се знае, че тя е тракийска, изградена в началото на I хил. пр. Хр. и многократно преустройвана и  използвана чак до Средните векове от ромеи и българи. Тя дава името и на предполагаемото тракийско слънчево светилище.

Някои смятат, че районът на Палеокастро е просто древна каменоломна за добив на воденични и други обработени камъни. За други, това е древно-тракийско светилище.

Основание за последната хипотеза дават няколкото безценни артефакта, намерени от археолозите:

- каменен крилат слънчев диск, намерен и документиран при проучванията под ръководството на проф. Александър Фол през 1973 г.;

- множество изсечени каменни кръгове. Подобни дискове са открити и в други части на България. Край всички подобни обекти има доказатекства за култова дейност, извършвана покрай тези каменни съоръжения. Това дава основание за връзка между тях.

Все пак, точното предназначение на каменните късове от Палеокастро не е еднозначно определено. Вероятно, загадката за неговото предназначение и значение ще остане и занапред.

Епилог

В заключение, като запален турист-изследовател, мога да кажа, че едва ли някога ще узнаем със сигурност историята на древния мегалит Палеокастро – дали това е слънчево светилище, дали е тракийско, дали е каменоломна…

Там при Палеокастро 

Със сигурност, обаче, може да се твърди, че историята му е богата, датира от хилядолетия и в същото време, мястото е прекрасно за разходка и допир с древното минало на населението по нашите земи.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!