Малко известни и неизвестни факти за паметника на Съветската армия в София. А в края на откъса научете как да спечелите книгата на Никола Михов „Forget Your Past. Монументалните паметници от времето на комунизма” (ИК Жанет-45).
Паметникът на Съветската армия в София е разположен в централната част на града върху площ от 2000 кв.м. Издигнат е на мястото на Княжеската ботаническа градина. През септември 1944 г. там се установява съветска зенитна батарея, която отбелязва със залпове победния ход на Червената армия.
До средата на 80-те години в непосредствена близост до паметника се е намирала Софийската зоологическа градина.
Подходът към монумента е увенчан с две скулптурни композиции, пресъздаващи „радостта на българския народ при посрещането на братята освободители”. Те се допълват от десет каменни блока с бронзови венци, символизиращи „десетте Сталински удара на Червената армия върху хитлеристките пълчища”. Върху основното тяло на паметника се извисява осемметрова фигура на съветски войник, възвестяващ победата с високо вдигнато оръжие. До него крачат български работник и майка с дете. Композицията символизира „освобождението на трудовия български народ от фашизма с решаващата помощ на Съветската армия”. Ансамбълът се допълва от три бронзови композиции, пресъздаващи сцени от Октомврийската революция и Втората световна война.
Решението за издигане на паметник на Съветската армия в София е взето през юни 1947 г. Предвиждало се е той да бъде разположен срещу бившия Царски дворец, но внезапната смърт на Георги Димитров и построяването на мавзолея налагат монументът да бъде преместен на сегашното му място.
Строителните работи започват през юли 1952 г., а членове на авторския колектив са някои от най-изявените български творци. Според предварителните разчети изграждането му трябвало да приключи до средата на декември, в чест на рождения ден на Сталин, а „Бащата на народите” да получи златен макет на монумента в мащаб 1:100. В крайна сметка откриването се състои на 7 септември 1954 г., по случай 10-годишнината от „деветосептемврийската победа”. На тържествения митинг присъстват министър-председателят Вълко Червенков и новият партиен лидер Тодор Живков.
До края на 1989 г. година паметникът на Съветската армия е едно от емблематичните места на столицата, където се провеждат различни чествания. Веднага след политическите промени стените на монумента са надраскани с графити. Изчезват осветителните тела, два от бронзовите венци и релефните букви от надписа „На Съветската армия освободителка от признателния български народ”. През март 1993 г., след продължителни обществени дебати, Столичният общински съвет гласува решение за премахване на паметника, което остава неизпълнено, въпреки че около него е монтирано скеле, а от Кремиковци е докаран специален кран, с който трябвало да бъдат демонтирани фигурите от върха на монумента.
В следващите години паметникът на Съветската армия става предпочитано място за софийските скейтбордисти, а около него се организират бирени фестивали, техно-партита, коледни базари и състезания по уличен баскетбол, както и поклонения по случай Деня на победата и 9-и септември.
В началото на 2006 г. Столична община възстановява нощното осветление на монумента, а около него са поставени наблюдателни камери. Въпреки това стените му периодично осъмват надраскани с графити и надписи като „Гитлер освободитель России” (Хитлер освободител на Русия).
В края на 2010 г. е създаден инициативен комитет за демонтиране на паметника на Съветската армия, който настоява за изпълнение на все още неотмененото решение от 1993 г.
На 17 юни 2011 г. монументът попада в световните новини, след като един от релефите, посветени на Втората световна война, осъмва изрисуван с графити. Съветските воини са „преоблечени” като Супермен, Капитан Америка, клоунът Роналд – символ на „Макдоналдс” и Дядо Коледа, а под тях е изписано: „В крак с времето”. Паметникът е почистен само четири дни по-късно, но междувременно оцветените фигури се превръщат в основна атракция на столицата и стават обект на разгорещени дискусии. На 29 юни 2011 г. Столичният общински съвет свиква извънредно заседание, за да обсъди евентуалното демонтиране на паметника, но с официалния мотив „липса на кворум” до гласуване не се стига.
Из книгата „Forget Your Past. Монументалните паметници от времето на комунизма” на Никола Михов (ИК Жанет-45)
***
СПЕЧЕЛЕТЕ книгата-албум на Никола Михов, за да научите любопитните истории и на други паметници от времето на социализма. Как: В коментар под статията споделете кой е любимият ви паметник за отмора или поклонение (независимо в кой град и държава).
Печелившият ще бъде избран чрез томбола и ще бъде обявен в страницата на Peika.bg във фейсбук на 20 май 2013 г.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
