На картата на България, някъде там в Източните Родопи, има отдавна забравена територия, където времето е спряло преди цяла вечност, а на мястото на хората сега живеят призраци.

В своя „Пътеводител на забравената България: От връх Вейката до долината на стръвниците“ Александър Караджов и Вилиан Стефанов ще ви разкажат историята на дългия си път из тези мистични земи. Като ивайловградското село Хухла например, за което казват, че разкрива мистериите си на всеки, който реши да го посети.

*

Да забравиш село Хухла е невъзможно. Хухла е едно от онези дивни кътчета, разхвърляни по самата южна граница, откъдето започва България.

Но то е специално – заради мистериозните явления, с които са израснали местните и с които те самите дотолкова са свикнали, че разправят за тях като за дъжда или жегата.

Тишината е смазваща и непривична за градския човек. Само вятърът, чучулигите, щурците и веднъж в месеца пощенската кола с пенсиите я нарушават. Нощем старите пусти къщи скърцат тайнствено, сякаш някой стъпва тихичко вътре, в мрака се долавя шепот и те полазват тръпки.

Селото е напълно отписано от властите. Няма водоснабдяване, но чешмите и бойлерите не са сухи – находчивите хухленци са свързали кладенците с помпи и хидрофори и така си осигуряват водата. Местните обаче са държеливи хора и твърдят, че селото им не е изградено на случайно избрано място.

Някога Хухла е било малко селище на връх Илинденя, в римските времена се разраснало и е било гъсто населено до 1913 г., когато къщите са били опожарени, а хората – изклани. Така върхът се оголил, а после селото било възкресено в подножието на върха.

Подземни входове и пещери, в които можеш да вървиш изправен между колонадите и огромните каменни постройки, сред грамадните плочи, свидетелстват за светилище на Дионис. Физици пристигнали и замерили с лазерни устройства магнитните аномалии на върха. Оказало се, че те са с такава сила, че уредът кихнал.

Поколения хухленци са убедени, че ако си болен, само там, горе, на високото можеш да се изцериш. От колоните на светилището те си направили валяци за харманите, а част от старите тракийски плочи се съхраняват в столичен музей. В двора на Ивановата къща пък е поставена каменна плоча с изображението на тракийски конник, станал символ на празника „Мистериите на Хухла”. С въпросната плоча преди това комшийска баба си подпирала мрежата за кокошките. Подобни артефакти са просто навсякъде в селото и хората са ги пуснали в чисто практическа употреба.

Село Хухла е разположено на хълм на 1 км вляво от главния път Ивайловград – Свиленград.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!