Днес "пътуваме“ до света на съвременната българска поезия. Ще ви срещнем с едно усмихнато момиче, което завладя не само книжния пазар, но и социалните мрежи. Може би сте споделяли дневните й пожелания на стената си във фейсбук, но знаете ли кой стои зад тях?

Тя знае как да докосне читателите и го прави с лекота. Тя е Цвета Тодорова. В следващите редове ще прочетете повече за нея, за вдъхновението, как обърканият свят, в който живеем, се отразява на писането и още много.

Здравей, Цвета! Благодаря ти, че се съгласи да ни допуснеш в твоя книжен свят! Разкажи ни малко повече за теб.

Благодаря ви за поканата, за мен е удоволствие! 

Казвам се Цвета и съм на 25г. Родена съм в гр. Русе, но на 15г. се преместих да живея и уча във Велико Търново и се влюбих в града. Чувствам се у дома и на двете места.

Към днешна дата живея, творя и работя в гр. София.

Как започна твоята любов към книгите?

Като малка всяка година от училище имахме списък с книги, които трябва да прочетем през лятото. Помня, че „Барон Мюнхаузен“ толкова ме изплаши, че не исках да посегна към друга книга и постоянно казвах на родителите ми, че съм чела задължителните книги, но уви, не беше така. След това открих „Малки жени“ и се влюбих в четенето. И така до днес.

Как успяваш да съчетаеш четенето и писането със забързаното ежедневие и множеството задължения?

Винаги се вглеждам в малките неща, които ми се случват и най-често те са музата и вдъхновението за стиховете ми.

Имаш ли любим автор? А книга, която препрочиташ отново и отново?

Да, обожавам творчеството на Иво Иванов. Преди няколко години имах честта да се запозная с него и на живо. „Кривата на щастието“ е любимата ми книга, която мога да препрочитам постоянно. За мен тази книга е в графа „задължителни“. Мисля, че съм я подарявала на всички мои близки. (смее се)

От къде черпиш идеи и вдъхновение за стихосбирките си?

От разговори, от книги, от моя скромен житейски опит… наистина от всичко, което се случва около мен.

Обърканият свят, в който живеем по-скоро те мотивира да пишеш или обратното?

Зависи. Напоследък гледам да не допускам толкова много външният свят, защото ми влияе изключително много и се затварям в себе си и позволявам на мрачни мисли да ме завладеят. Опитвам се да ги контролирам, но невинаги се получава. Живеем в свят, в който се бълва информация отвсякъде и не е толкова лесно да се отсява.

Как протича процеса на писане при теб? Коя е най-трудната част?

Белият лист. Понякога ме плаши, понякога ме вдъхновява.

Какво ново можем да очакваме от теб? Какъв ще бъде акцентът на следващите ти стихосбирки?

За края на тази година съм подготвила сборник, в който искам да събера дневните късметчета в част първа – от м. януари до м. юни. Преди това има още някои неща, по които „творя“, като например нови дизайни на чаши, които пуснах наскоро в моя сайт. Много харесвам процеса по създаване на нещо от 0.

Акцентът винаги е любов – към любимия, към родителите и към тези, които вече не са сред нас.

Дневните ти пожелания завладяваха социалните мрежи. Хората се откриват в тях. Как се роди идеята?

Благодаря!

Има много профили в чужбина, които пишат по нещо мотивиращо за всеки ден. Наскоро разбрах, че Деми Ловато има и издадена книга с 365 мотивиращи мисли и цитати, които е събирала от различни източници. Идеята не е моя, но имам линия, която следвам и винаги се старая да напиша нещо, което би могло да замисли или усмихне човека отсреща. Надявам се да ми се получава понякога. (смее се)

Ако в момента можеше да се обърне към света със стихотворение или дори само един стих - какво би избрала да кажеш?

“Към себе си“

„Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез.

Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни.

Светът когато мръкне пред очите ти
и притъмнява в тези две очи
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи.

Трънлив и сляп е на живота ребусът,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си -
единствено така ще го решиш!”

― Дамян Дамянов

Едно от вдъхновенията ми. Дамян Дамянов.

Колко важно е според теб един млад писател да развива социалните си мрежи?

Това е една огромна възможност творбите му да достигнат до нови хора. Аз публикувам в социалните мрежи от 2012г. и смятам, че това е от огромно значение. Не става за месец или два, а както всяко нещо, отнема време, но ако човек е постоянен и му носи удовлетворение, то няма как да не се получи.

Няколко блиц въпроса:

Какво е книгата за теб? Смисъл. Пътуване из красиви места.

Какво четеш, когато си тъжна? Всичко.

А щастлива? Всичко.

Писането за теб е? Лекуване.

Мотивирам се от? Живота.

Мечтая за? Мир.

Любим стих?

„Разминаха се... Ще се срещнат
          в далечната пресечна точка
          на други измерения.
          Ще се познаят.
          Озадачени ще се питат:
          - Кога, къде, как
          сме се разминали?“

Блага Димитрова

Любима дума? Цялост.

Мечтана дестинация? Италия, Швейцария.

Автор: Михаела Михайлова

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!