В градинката обществена,

на пейката под кестена,

ми хрумна странна мисъл – като писмо по восък

смъртта изтрива знаците от тленния ни мозък

и пита се, пред тази фатална перспектива,

събраното в главите ни след туй къде отива?

Из постановката „Театър, любов моя“ на Валери Петров

Този и други цитати от пиеси се появиха това лято на пейките пред Театър 199 в София, за да изпълнят седенето на тях с размишления на тема театър, седене, пейки и живота по принцип.

Пейките в пространството пред театъра бяха освежени през юни, преди лятната премиера на "Разговори с мама" от Жорди Галсеран.

Идеята и реализацията са на екипа на театъра. Освен нова боя, пейките се сдобиха и с винили с подбрани цитати от спектакли, които са в репертоарния афиш на "сакралното мазе" ("Duende”, “Хората от Оз“, „Старицата от Калкута“, „Шинел“ и др.).

Поседнете, помислете по темите от пейките, а докато сте там, вижте и какво ново в афиша на театъра. 

Ето още малко вдъхновение по темата от пейките пред Театър 199:

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!