Скъпи аз,

Точно сега, докато четеш тези редове, ти си на прага на ново пътуване. Може би малко се страхуваш – от непознатото, от дългите пътища, от срещите с хора, които ще останат само за миг. Но искам да ти кажа нещо важно: страхът е просто спътник, не препятствие.

Помни, че всеки път е различен. Понякога ще се губиш – по пътеки, по улици, по мисли. Понякога ще си сам, но в самотата ще откриеш най-ценните гледки: залезът, който никой друг не видя; реката, която минава под мост, чийто звук ще помниш дълго; усмивката на непознат, която ще остане в теб като тайна карта.

Не бързай. Не мери разстоянията по километри, а по моменти. Слушай шума на града, шума на гората, шума на собственото си сърце. Пиши бележки, снимай, рисувай в ума си. Всеки детайл е важното парче от историята, която ще разказваш след години.

И не забравяй – пътуването не е само напред. Понякога най-интересните открития са онези, които те връщат обратно: към себе си, към приятели, към спомени, които си мислил, че са изчезнали.

Обичай пътя, но обичай и себе си по време на него. Всеки път, когато се спънеш, когато усетиш умора или обърканост, спомни си това писмо. То е твоят компас, когато звездите на непознатия град не стигат.

И най-накрая – тръгвай. Светът чака.

С обич,
Твоят бъдещ аз

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!