Когато се запознават в претъпкана дискотека през 2011 година, Пламена и Антон изобщо не подозират, че съвсем скоро ще играят футбол с африканчета, ще гонят лъвове из саваната (или лъвове ще ги гонят), ще ги къпят мощни водопади и ще пият екзотични напитки по чилийските кръчми.

По онова време и двамата са студенти в Бургас и споделят много общи интереси, сред които: спорт, безцелни разходки, как да приготвим ориз по различен начин, пътуване на стоп, къмпинг, откриване на нови места, запознаване и срещи с нови хора, плажуване, разходки в планината и още стопиране. Първият им по-грандиозен проект обаче е заминаването им за Африка, където прекарват половин година в Замбия...

...и по-точно в малкото градче Самфия, което се намира на брега на голямото езеро Бангуеулу, за което пък знаехме, че е пълно с крокодили. Бангуеулу на местен език означава „там, където водата и небето се срещат”. Често, гледайки езерото, не долавяхме къде почва водата и къде небето, сякаш бяхме в приказка. Шест месеца – без интернет, без постоянен ток, без вода. Всяка вечер варяхме около 10 литра дъждовна вода, за да може да пием на следващия ден. Казвайки го така, може би звучи странно за много хора – та какво бихме правили шест месеца без ток и вода. Ето какво – живяхме щастливо.

Докато са в Замбия, двамата подпомагат училища и домове за сираци, както и поминъка на местното население. Не пропускат и да се забавляват:

Когато извадихме топката от раницата, се чуха страхотни викове на радост, видяхме големи усмивки и щастливи очички. Децата веднага се организираха по неравното пълно с прахоляк игрище, едни тръгнаха да чупят клони, а други да копаят дупки, за да направят врати. Играта започна, много от играчите ни нямаха обувки, така че бягаха боси, други имаха само по един чехъл, но вратарите бяха добре екипирани – вместо ръкавици се бяха сдобили с по чифт чехли, които да сложат на ръцете си. Децата ставаха повече и повече, докато в един момент се огледах и видях, че са около 60-ина, не всички играеха футбол, затова се организирахме и започнахме с други игри, за да може всички да се включат в забавата.

Едно от многото им приключения е 1270-километровото им пътуване в претъпкано, но музикално автобусче (което освен пътници, превозва и уханна сушена риба) към водопадите Виктория:

Тук е задължително музиката в обществените транспорти да е усилена на максимум, често може да срещнете дори в такси или личен автомобил, прекалено усилена музика. Даже когато водехме разговор, музиката си оставаше все така увеличена, така че имайте предвид – трябва да се надвиквате.

Помните ли описанието на Алековата Ниагара? Африка, изглежда, крие свое, не по-малко привлекателно водно съкровище:

Когато видях водопадите от първата тераса си казах едно единствено нещо „сериозно ли“. Уникална гледка, сила, която може би няма да забравя никога. Не можехме да видим водопадите в пълната им прелест, падащата вода образуваше един огромен облак, който замъгляваше гледката...

Не пропускат и да вкусят от емблематичната атракция на Африка - сафарито:

Продължихме и след 10-ина метра видяхме още 4-5 лъвици под едно дърво, които се прозяваха и си почиваха, сякаш не ни виждаха. Оказа се, че са много мързеливи, което страшно много ни зарадва. Питах се – наистина ли тези животни са толкова хищни, защото никак не изглеждат такива. За наше нещастие в този момент фотоапаратът ми ме предаде, беше се наводнил от предния ден. Обърнахме колата и какво да видим, двете лъвици бяха излезли от храсталака с малките си. Две от тях си играеха и се боричкаха, а другите две бяха заели пози, чакащи за снимка. По едно време чух леко изплашено сумтене от съседните коли – цар лъв вървеше точно срещу нас, казвайки “не ме занимавайте”, стъпвайки тежко и доста горделиво. Помислих си, че сме я загазили, защото едно момче се бе подало от съседната кола изцяло, шофьорът се опита да му повиши тон до колкото е възможно. Малките, виждайки баща си, се разтичаха, лъкатушейки и почнаха да му се радват.

След Африка, Антон и Пламена работят за известно време в Англия, замечтано спестявайки всяка изкарана лира за пътуване до Южна Америка. Най-накрая, след много премеждия и главоболия със самолетни билети и визи, мечтата им се сбъдва. Тъкмо сега странстват из Чили, където по техни думи абортите са незаконни, улиците са пълни с циркови артисти и кучета, а хората пият коктейл от нещо като ракия, която наричат „Писко”.

Тайната на коктейла е писко, прясно изцеден лимон и захар – пробвахме го и мина одобрението ни. Запитахме се дали би се получило и с ракия? (Ако някой пробва моля да сподели).

Следващите им спирки са Боливия, Еквадор и Колумбия.

Следете блога им с колоритното название Travelproof without Roof, за да узнаете къде точно се намират в момента и какви ги вършат.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!